„За силните и слабите“

„За силните, слабите и взаимната грижа“

(Римляни 15:1-13)

П-р Гр. Стоевски

ХЦ „Св. Троица“

Въведение:

„Законът на Дарвин за „слабите видове“ – оцеляват само силните…

Днешният свят ни принуждава отвсякъде да мислим първо за себе си, след това за всички останали. Слабите да се оправят, важно е силните да оцелеят. Това е било популярно като манталитет и в Древен Рим, където на „арената на живота“ са оцелявали само силните…

Това, обаче,  е напълно в противоречие с духа на Евангелието и примера на Христос!

Прочит на текста: Римляни 15:1-13

Преглед на текста:

  1. Ролята на „силните“

1-3 ст. – за силните, слабите и кой на кого да угажда

Кои са „слабите“ и „силните“ според контекста на посланието към Римляни – отговорът е в 14 глава –  според вярата – различни мнения и убеждения относно какво да се яде и какво не, кой ден да се почита, и кой – не. Всеки постъпва според вярата и убеждението си и не бива да съдим един друг.

Днес ситуацията е подобна – едни не вярват, че има опасен вирус, други – вярват. Едни предпочитат да си стоят у дома, други – да са навън сред хората. Римл. 14:22

„Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.“

Каква е отговорността на „силните“ – да се погрижим за „слабите“. Тук ап. Павел използва термините „силни и слаби“ почти иронично, защото това което е  важно е не кой е силен и кой слаб, а взаимната грижа и любов (ст.2), по примера на Христос (ст. 3).

 

  1. Ролята на Писанията

Ст. 4 –  ролята на Писанията в нашия живот:

  • За наше поучение
  • Дават ни твърдост и утеха
  • Дават ни надежда

Божието слово ни служи за поучение, дава ни утеха, учи ни на твърдост и ни дава надежда!

Това, което става, вече е било – по един или друг начин вече се е случвало – Екл. 1:9,10

Пандемии и чуми е имало и преди и те са били много по-смъртоносни и страшни. Продължавали са с години, не само с месеци…

Ст. 5, 6 – целта е единомислие и единодушие – целта на това „силните“ да угаждат на „слабите“ е да се изгражда и поддържа единството в богопоклонението (ст. 6)

Ст. 7 – призив да се приемаме един друг –  с всички наши различия по различни теми

Практичното приложение на това „силните“  да носят „слабите“ е да се приемаме един друг. Така, в нашите очи ние винаги сме в ролята на „силните“, защото „слабите“ са тези с противоположно мнение. Например:

  • „Ние сме по-духовни, защото не вярваме, че има вирус, а това е една световна измама и конспирация – ние се доверяваме на Бога!“
  • „Не, ние сме по-духовни, а вие сте фанатични и наивни – по-духовно е да бъдеш разумен и да спазваш мерките на правителството за безопасност“.

Няма да казвам кой е прав и кой греши. Няма да определям кой е „силен“ във вярата и кой е „слаб“. Не го прави и ап. Павел, а по-скоро призовава към взаимно приемане и единство в църквата.

Ап. Павел постановява принципа за ролята на Писанията и сам той го прилага, като цитира от различни места в Писанията – главно от Псалми 18, 117 и пророк Исая 11гл.

8-12 ст. – цитати от Псалмите и пророк Исая за радостта на езичниците, т.е. „различните“, които  са приобщени към Божия народ.

  1. Ролята на Святия Дух

Ст. 13 – днес повече от всякога имаме нужда от надежда, радост и мир във вярата. Тук е ролята на Святия Дух – чрез Неговата сила се преумножава надеждата в живота ни.

  • Има ситуации, в които ние не виждаме надежда, не виждаме „светлинка“ в тунела, но чрез силата на Святия Дух, чрез вярата в сърцата можем да бъдем уверени, че изход има, че ще излезем от тази криза, рано или късно.
  • Има ситуации, в които не знаем как да се молим, защото сме слаби – Римл. 8:26 – тогава Духът ни помага в нашата немощ
  • Има ситуации, в които ни обзема страх и безпокойство и несигурност – тогава Святият Дух ни дава радост, мир и надежда – 2 Тим. 1:7 – „защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“
  • Има ситуации, в които не виждаме утрешния ден – пред нас е тъмнина и неизвестно – тогава Святият Дух ни помага да ходим с вяра, не с виждане
  • Има ситуации, когато плътските страсти бушуват в нас – блудство, сладострастие, нечистота – тогава Святият Дух ни дава себеобуздание, радост, мир, дълготърпение, кротост

Практично за нас днес:

  1. Къде съм аз – при „силните“ или при „слабите“ – как мога да разбера? Какво е моето отношение – соча ли с пръст и казвам ли, вие сте в грешка? Това не е вярно, а това е вярно? Създавам ли разделение и разцепление? „Силните“ не са тези, чиито доводи са по-прави, а тези, които се грижат за другите и изграждат единомислие и единство
  2. Как мога да се погрижа за хората, които са в нужда? Забелязвам ли хората, които са в нужда?
  3. Приемам ли другите около мен, които имат различно мнение от мен? Готов ли съм да отстъпя от някои мои убеждения за сметка на възстановяване на единството и единомислието?
  4. Познавам ли Писанията? Получавам ли ежедневна утеха, надежда и твърдост чрез духовния пример и духовния подвиг на хората преди мен?
  5. С какво е изпълнено сърцето ми – страх, безпокойство и притеснение – или радост, мир и надежда?
  6. Знам ли как да разчитам и как да активирам силата на Святия Дух в моя живот? Мога ли да помогна на друг да го направи в своя живот?
  7. Какви плодове виждам в живота си – на плътта (страх, безпокойство, себичност, страстолюбие и т.н.) или любов, радост мир, дълготърпение, себеозбуздание, кротост, милосърдие и т.н.?

Практична задача:

Нека всеки да напише три добри дела, които ще направи тази седмица за 3-ма човека – мои близки, хора от църквата, съседи – когото Бог ви посочи! Това е християнство на дело, другото са теории и празнословие…