“Време за събуждане“

“Време за събуждане“

Римл. 13:11-14

П-р Гр. Стоевски

ХЦ „Св. Троица“

Въведение:

Има хора, които обичат да стават рано, а други се „събуждат“ чак към 11:00, след две чаши кафе…и двата случая – всеки от нас има момент от деня, в който е събуден, активен, деен, главата му е чиста, отпочинал си е!

От друга страна, има и момент от денонощието, в което сме оклюмали, заспали, мозъкът ни не работи, пасивни сме…

Две картини, два момента от живота на човека.

Ако използваме идеята, че Църквата е Тяло Христово – в какво състояние е Тялото днес, тук, сега, в България, нашата църква, например? – заспала, оклюмала, пасивна…или будна, действена, жива и „събудена“…???

Преглед на текста:

  1. Какво е времето?

Има хора, които добре се ориентират по естествените белези какъв ще бъде следващия ден – има звезди, няма звезди, небето е червено, има вятър и т.н.

11 ст. – като знаете времето – „кайрос“ – време, като сезон, час, но и време като „какви времена“, последно време, благоприятно време, благовремие

Часът е настанал – започнало е последно време (с възкресението на Христос)

В този текст много метафори:

„сън“ – летаргия, пасивност, човек нищо не прави, не говори, не работи, не се движи – днес голям проблем на днешните християни е нашата пасивност, апатия, непукизъм

„спасението“ – Според Джон Стот това включва:

  • Нашето минало – оправдание в Христос
  • Нашето настояще – освещение
  • Нашето бъдеще – живот в Божието царство

С всеки изминал ден ние се приближаваме до пълнотата на спасението и животът в Божието царство

С всеки изминал ден Христос трябва да се изобразява в нашия живот (2 Кор. 3:18)

  1. Нощ или ден е сега?

12 ст. – други две метафори:

Нощта – тъмнина, зло, „делата на тъмнината“ – делата на греха, проявленията на греха.

Светът без Бога живее в постоянна нощ – духовна тъмнина, човек не вижда къде стъпва, не знае къде е правилния път, не вижда ясно.

Полярни нощи – 24 часа слънцето остава под линията на хоризонта – не изгрява, а само най-горните слоеве на атмосферата отразяват неговата светлина и цял ден няма дневна светлина, а сумрак, уличното осветление остава запалено.

„Делата на тъмнината“ – всяко действие или бездействие, което е причинено от греха или Сатана

Как можем да знаем – по плодовете – Мат. 7:16,17

„Оръжията на светлината“ – любима метафора на ап. Павел – Еф. 6:12,13 – споменава и тъмнината и дявола и Божието всеоръжие

13ст.- бял ден, празничен ден, ден, огрян от Божията светлина и присъствие

Да ходим благопристойно, прилично, благоприлично – какво означава това?

  • Не в пирувания и пиянства – това не е добро християнско свидетелство
  • Не в блудство и разпътство – сексуална неморалност и разпуснатост
  • Не в свади и зависти

Три области на живота, много характерни за римското общество през 1 век – банкети, пирувания, които водят и до сексуална неморалност, както и до свади и конфликти

  1. С какво съм облечен – с греха или с Христос?

14ст. – християните са призовани да живеят различно, облечени с Господ Исус Христос (Еф. 4:24 – новия човек – правда и святост на истината), облечени с „оръжията на светлината“.

Тогава няма да се грижим за страстите, пожеланията на плътта, (саркос), греховната природа в нас – Римл. 7 гл.

Как да се „облека с Христос“?

Еф. 4:22-24 – Римл. 12:2 –

„Обличането с Христос“ е духовната промяна във всеки един от нас. Духовната промяна става с промяна на начина на мислене. Начинът на мислене става с познаване на Бога, Неговото слово и Неговата воля.

Това става с редовно четене и изучаване на Библията, с активно участие в живота на църквата (дарбите и Тялото), с активност в духовно служение. И в това не сме сами, а Святият Дух работи в нас и чрез нас.

Тогава човек се променя. Когато човек се движи, той се променя. Духовното „движение“ е именно гореизброеното.

Кои са някои от проявленията на „пируванията“, на свадите и завистите  – ап. Павел обяснява в следващата глава, например:

  • Какво да се яде и какво да не се яде
  • Кой празник да се отбелязва и кой не
  • За вярата, съмнението и убеждението по спорни въпроси