„Божията милост“

„Божията милост“

Псалм 103

П-р Гр. Стоевски

ХЦ „Св. Троица“

 

Въведение:

  • Всички знаем познатата история за ап. Петър, който ходи по водата, когато гледа към Господ Исус. Знаем, че когато отмества погледа си от Исус и започва да гледа към вълните, вятъра и бурята – започва да потъва! В трудно време като сегашното, добре е отново да насочим погледа си към Бог – да си припомним какво прави Бог за нас, колко голяма е Неговата милост и състрадание към нас, колко далеч е отдалечил греховете ни, колко непоклатим е Неговия престол и Неговото царство!

Именно с това вярата ни дава огромно предимство пред другите хора – вярата ни усъвършенства в Божията любов, а това прогонва всеки страх и безпокойство!

 

За това именно ни насърчава Псалм 103 – Възхвала на Божията милост

 

Преглед на текста:

 

1-2 ст. – призив да благославяме Господа

Ст. 2- в трудни дни да си припомним всички Божии добрини, а именно, какво прави Бог за нас:

 

  1. КАКВО ПРАВИ БОГ ЗА НАС

 

Ст. 3-6

  • Прощава всичките ни беззакония
  • Изцелява всичките ни болести – Второз.32:39
  • Изкупва от рова (от ада) живота ни
  • Венчава ни с милосърдие и благи милости
  • Насища с блага душата ни
  • Подновява младостта (нашата жизненост) като на орел – символ на сила и дълголетие
  • Извършва правда и правосъдие за всички угнетявани

 

Ст. 7 – Бог изявява своите пътища (правила, закони) на Мойсей и израилтяните виждат великите Божии дела – това е цялото Петокнижие в 1 стих

 

Ст. 8 – Какъв е характерът на Бог – жалостив и милостив; дълготърпелив и многомилостив

 

Това често не съвпада с представите на хората, които не познават Бога – мислят, че Бог е строг и жесток и само чака някой да съгреши, за да го накаже

 

  1. КАКВО НЕ ПРАВИ БОГ ЗА НАС

Ст. 9-10

  • Не е постъпил с нас според греховете ни
  • Не ни е въздал според беззаконието ни

 

  1. БОГ И НАШИТЕ ГРЕХОВЕ

Ст. 11-12 – БОГ И НАШИТЕ ГРЕХОВЕ – две метафори, които показват безкрайно далече – толкова Бог е отдалечил престъпленията ни – Евреи 8:12 – Бог няма да помни греховете ни

 

  • Колкото е високо небето от земята – ако земята е началната точка, то небето няма крайна точка…къде свършва космоса? – т.е. идея за безкрай

 

  • Колкото отстои изток от запад

 

Защо, например, не е казано – разстоянието от Северния до Южния полюс е равно на дължината на всеки един меридиан на планетата, или около 20004 км. Т.е. колкото и да е голямо, то е измеримо.

 

Разстоянието от изток до запад, обаче, е дължината на екватора – т.е. безкрай!

 

Кога, обаче, това е вярно за нас? – когато не само сме изповядали престъпленията и греховете, но и сме ги оставили – Притчи 28:13

 

  1. БОГ КАТО БАЩА

 

Ст. 13 – сравнение с бащата – как един баща жали децата си? Как един баща тъгува за децата си?

Пример когато за първи път заведох Ангелинка на зъболекар…исках мен да ме боли, не нея…Така и Господ състрадава с нашите болки и страдания!

 

Ст. 14 – защо страдаме – защото сме пръст – материални, кратковременни, крехки.

 

Ст. 15-16 – Дните на човека са като трева, като полски цвят – преминава вятърът и него го няма вече…и мястото му не го познава вече…

 

Метафора, която разкрива нашата временност, нашата нетрайност…тревите и цветята цъфтят около 10-15 дни – само толкова…

 

Нашата кратковременност е съпоставена с трайността на Божията милост

 

  1. БОЖИЯТА МИЛОСТ В ПОКОЛЕНИЯТА

Ст. 17,18 – БОЖИЯТА МИЛОСТ В ПОКОЛЕНИЯТА – милостта на Господа е „отвека и довека“ върху онези, които се боят от Него и правдата му върху внуците на онези, които пазят завета Му – Божията добрина се предава и на следващото поколение – Второз. 7:9

 

  1. БОЖИЯТ ПРЕСТОЛ И БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Ст. 19 – БОЖИЯТ ПРЕСТОЛ И БОЖИЕТО ЦАРСТВО – Господ е поставил престола си на небето – „небето“ е метафора за духовния свят

Неговото царство владее над всичко

Ст. 20-21 – Благославяйте Господа – различни категории:

  • Ангели, мощни със сила, които изпълняват словото Му
  • Всички Негови войнства
  • Негови служители, които изпълнявате волята Му
  • Всички Негови дела/творения – на всяко място на владението Му

Ст. 22 – затваря скобата – повтаря 1 ст.

Това, което Бог прави за нас, което Бог не прави за нас, което Бог е (Неговия характер, Неговия престол и царство) – всичко това предизвиква богопоклонение и възхвала! Това ни дава насърчение, мир, утеха и надежда за бъдещето!

„БЛАГОСЛАВЯЙ ДУШЕ МОЯ, ГОСПОДА!“