„Как да планирам с молитва“

„Как да планирам с молитва, по Божията воля – примерът на ап. Павел“

Римляни 15:22-33

П-р Гр. Стоевски

ХЦ „Св. Троица“

Въведение:

Може ли човек да планира утрешния ден, дори следващата седмица или месец във време като това? Как да разпозная кое е мое желание и намерение и кое е Божие намерение за мен?

Можем ли да намерим поука и приложение дори и от на пръв поглед „техническите“ пасажи в Библията?

Ап. Павел споделя свои намерения за пътуване – от къде ще мине, какво ще направи…

Как дарението всъщност е служение, което допринася за единството на Ранната църква?

Кои са трите молитвени нужди на ап. Павел и как Бог отговаря?

 

Прочит на текста: Римл. 15:22-33

 

Преглед на текста:

  1. ПЛАНОВЕ ЗА ПЪТ

 

След като е за своето Божествени призвание, за мисията да проповядва благовестието от Йерусалим дори до Илирик, ап. Павел насочва своя поглед към Рим и към Испания.

 

Ст. 22,23 – „няма място за моето служение по тези страни“ – възможно ли е всеки град и село на изток от Рим да има църква вече? Или по-скоро апостолът е наясно със своята пионерска мисия –  да проповядва благовестието и основе църкви в големите градове (Ефес, Антиохия, Филипи, Солун, Атина, Коринт и др.) – да запали пламъка на Евангелието в Източната Римска Империя и сега е време да обърне поглед на запад…

 

Ст. 24 –  ап. Павел пише от Коринт, където е прекарал 3 месеца, след като е събрал помощи за християните в Йерусалим. Това е около 56-58 г., по време на неговото Трето мисионерско пътуване

 

Тук в едно изречение, виждаме план за пътуване (с кораб и по суша) около 4800 км

Коринт до Йерусалим – 1280 км

Йерусалим до Рим – 2400 км

Рим до Испания – 1180 км

 

Испания в древно време е била символ на най-западната точка на цивилизования римски свят.

 

„пропемпо“ – да ме „изпратите“ – т.е. да ме подпомогнете с финанси и ресурси на моята мисия – термин в древния християнски свят, „термин“ също и в съвременната мисионерска култура.

 

Ходил ли е ап. Павел до Испания?

Какво се случва след неговите 2 години в домашен арест (60-62г.)? Въпреки, че нямаме Деяния 29 гл, всъщност, дейността на апостола не свършва с края на разказа на Евангелист Лука.

Въпреки, че нямаме директни исторически доказателства за пътуване на ап. Павел в Испания, имаме някои достоверни, макар и индиректни свидетелства:

 

  • Свидетелството на Св. Климент Римски (Четвърти Епископ на Римската Църква от 88 до 98 г., след ап. Петър, Лин и Анаклет) – Първо Послание до Коринтяните (написано около 30 години след Посланието към Римляните) – 1 Климент 5:5-7:

 

„Защото след като е носил седем пъти окови, след като е бил осъден на бягство или биене с камъни и проповядвал на изток и на запад, той се прослави с доблестната вяра. И най-после като е дал на всичкия свят до края на Запада (нарицателно за Испания в древния свят) поука за справедливости, пострадал мъченически пред началниците, той тогава се отърва от света и отиде на светото място, като стана най-голям образец за търпение.“

 

  • Свидетелството на Мураториевия канон (около 170г. сл. Хр. – по-малко от 100 години от времето на св. Климент)

 

Между 1738 и 1740 Лудовико Антонио Муратори открива и редактира един кодекс от 7 или 8 век. Кодекса съдържа разнообразна колекция от латински фрагменти от автори от 2 до 4 век:

„Освен това деянията на апостолите били записани в една книга. За „превъзходният Теофил” Лука събрал отделните събития, на които бил свидетел – както ясно показва факта, че пропуска мъченичеството на Петър както и отпътуването на Павел от града (Рим) когато заминал за Испания.“

 

  • Свидетелства на Св. Отци – св. Йоан Златоуст (10 омилия), Св. Кирил Йерусалимски, Блажени Йероним и др.

 

Интересно за нас:

Лука не е описал всички пътувания и деяния на ап. Павел. Например, в периода 62-65 г. (предполагаемото пътуване до Испания и последвалото го Четвърто Мисионерско Пътуване – от Испания минава през о. Крит, където ръкополага Тит, след което заминава за Ефес. През тези 3 години той пише 1 Тимот, Тит, 2 Тим. и според православната традиция и Посланието към Евреите, непосредствено след освобождаването си в Рим, защото изпраща поздрави от братята в Италия – Евр. 13:23,24)

  1. ДАРЕНИЕТО КАТО СЛУЖЕНИЕ

Ст. 25-27 – обяснява защо първо трябва да отиде в Йерусалим

 

Част от задачата на ап. Павел по време на Третото мисионерско пътуване е да събере дарение за християнската общност в Йерусалим, където е имало доста  хора в бедност.

Това той споменава и в трите послания, написани по време на Третото мисионерско пътуване: Римляни (от Коринт), 1 и 2 Коринтяни (от Ефес и от Филипи) – 1 Кор 16:1,2 и 2 Кор. 8-9

 

Ст. 26 – „Македония и Ахая“ – църквите във Филипи, Солун, Берия, Коринт и Атина

 

„за бедните между светиите“ – по времето на ап. Павел има няколко бедствия с глад, за едно от които има и пророчество в Деяния 11:27-28.

 

Думата за „помощ“ – койнония – общение, споделяне на блага – това е неделима част от християнската вяра – общение чрез споделяне на блага и ресурси.

 

Тук виждаме, че една църква от един град (или държава) да подпомага и споделя блага с друга църква в друг град е напълно библейски обосновано, но има нещо много важно, което днес се пропуска:

 

Няма духовна гордост в тези, които даряват, а напротив – има смирение и благодарност, защото Йерусалимската община е все още първенстваща по важност в древния свят.

 

„езичниците участват с евреите в духовните неща“ – това ап. Павел добре изяснява в Римляни 11:17-24– за присаждането на дивата маслина към питомната, по Божията промисъл и благост.

 

Тук има и друг важен принцип за нас – този, който приема духовно благословение (участва в духовните неща), споделя и своите ресурси с този, който му служи. (1 Кор. 9:11; Гал. 6:6) – духовен принцип, който ап. Павел смело споделя и с други църкви – Коринт, галатийските църкви, македонските църкви (Филипи).

 

(Време за благодарност за всички членове на нашата църква, които са верни в своето даване за Божието дело).

 

Ст. 28 – „този плод“ – дарителството е духовен плод на Божието дело в живота на човека, който дарява. Ако нямаш този „плод“ – работи ли Бог в живота ти?

 

Ст. 29 – в оригиналния текст (по Westost-Hort) думата „благовестие“ отсъства. Така е и в някои по-стари английски преводи. В Textus Receptus, обаче, има думата „благовестие“

 

Това създава въпрос: кой е източника на изобилното благословение – Христос или благовестието? Логичният отговор е Христос.

 

Ап. Павел възприема себе си като носител на изобилно благословение от Христос. Мога ли аз така да гледам на себе си? Дали аз съм носител на изобилно благословение от Христос, където и да отида?

 

От друга страна, и самото благовестие носи благословение – защото говори за Божията любов и добрина към нас. Това е частно тълкувание на горния текст, но също е вярно и по-вероятно, според контекста на цялата глава.

 

  1. Молитвените нужди на ап. Павел

Ст. 30 – ап. Павел призовава християните в Рим да се молят за него.

Думата е „синагонизомаи“ – да съучастват в борбата, духовната борба с него.

 

Да се молим един за друг е да съучастваме заедно в духовната борба!

Това не е отделна, спорадична молитва, а усърдна, редовна молитва!

 

Как е моя духовен живот напоследък? Освен молитви преди хранене, за здраве и собствено оцеляване – моля ли се редовно и усърдно и за други хора?

Сигурно в момента имаме наши познати и приятели, които страдат, които са болни – молим ли се редовно за тях?

 

Какви точно са молитвените нужди на ап. Павел?

  1. Да се избави от противниците в Юдея – знаем какво става в Деяния на апостолите (г. 21-26) – как три пъти Господ запазва живота му чрез ръката на един римски генерал, Клавдий Лисий
  2. Да бъде прието неговото служение (диакония – т.е. дарението е служение!) от светиите в Йерусалим – така ап. Павел практично изгражда единство и духовен мост между езическите църкви в „Македония и Ахая“ и юдейските християни в Йерусалим
  3. Да дойде при вярващите в Рим „и да си почина между вас“

 

Бог реално изпълнява и трите молитвени нужди на ап. Павел, но със сигурност точно както той си е представял, нито на времето, което той е предполагал.

 

Всъщност, „почивката“ на ап. Павел се оказва неговото затворничество под домашен арест в Рим, когато той утвърждава църквата в Рим и пише няколко важни послания, които по-късно влизат в канона на Новия завет – Посланието до ефесяните, филипяните, колосяните и Филемон.

 

Ст. 31 – тази част на посланието завършва с един популярен поздрав – «Бог на мира да бъде с всички вас» – който и днес се използва в много християнски традиции като англикани, например.

 

Практично, какво можем да научим за нашия християнски живот от този текст:

 

  1. Когато си правя планове – да изпитам сърцето си – какви са моите мотиви? Това допринася ли за Божията воля и Божието намерение в моя живот? Готов ли съм да видя отговор на моята молитва, на Божието време и по Божия начин?

 

  1. Когато дарявам
    1. аз съучаствам в общение с другите братя и сестри;
    2. аз допринасям за изграждане на единство в Църквата,
    3. аз служа материално на тези, които ми служат духовно

 

  1. Когато се моля – дали се моля само за себе си, или съучаствам в духовната борба като усърдно се моля и за други хора?