“И видя, и повярва!“
Йоан 20:1-10
П-р Гр. Стоевски
ХЦ „Св. Троица“,
19 април, 2020г.
Въведение:
Христос возкресе!
Днес много хора ще се поздравят с тези думи, много хора ще чуят и ще видят фактите…но не много наистина ще повярват!
Днес ще се опитаме да видим Възкресението на Христос през погледа на двама от най-близките му ученици – апостолите Петър и Йоан!
Прочит на текста: Йоан 20:1-10
Автор: Йоан – единственият апостол умрял от естествена смърт, на преклонна възраст. Написал 5 книги от Новия Завет – Евангелие, 3 послания и Откровението на Йоан.
Нарича себе си в Евангелието: „Ученикът, когото Исус обичаше“ (Йоан 13:23; 20:2)
Време: Пише Евангелието в края на 1-ви век (около 98г.), от Ефес, предназначено за малка църковна общност, която е имала проблем с това да повярва, че Исус от Назарет е Христос, Божият Син!
Цел на написването: Йоан 20:31.
Йоан е очевидец на повечето събития – 19:35
Да видим тези знаменателни исторически събития през неговите очи!
Преглед на текста:
- ДА ЧУЕШ И ДА ВИДИШ
20:1 – Мария Магдалена е първата, която отива рано сутринта и вижда празния гроб – не само според Йоан, но и според другите Евангелисти, но дали е първата, която е повярвала?
20:2 – отива и известява на ап. Петър (неформален водач сред апостолите) и Йоан, „ученикът, когото Исус обичаше“.
Според Евангелията, Петър и Йоан са често заедно.
- Те са съдружници, рибари – Лука 5:10
- Те са заедно на Преображение – Лука 9:26
- По време на Тайната вечеря Петър пита Йоан да му каже кой е предателят
- Заедно са в Гетсиманската градина – Мат. 26:37
- Заедно са при отричането на Петър – Йоан вкарва Петър „с връзки“ в дома на първосвещеника Анна, където се поругават с Христос (Йоан 18:15,16). Йоан става свидетел на неговото отричане.
- Заедно ги намираме в деня на Възкресението
- Заедно са в лодката и при третото явяване на Христос в Галилея – Йоан казва на Петър „Това е нашия Господ!“ (Йоан 21:7), когато виждат Исус на брега, който отново им казва къде да хвърлят мрежите…
20:3,4 – двамата се втурват да тичат към гроба – вълнението е голямо – нещо е станало, тялото го няма!
Йоан тича по-бързо (най-вероятно тогава е около 20 годишен и изпреварва Петър), пристига пръв, но не посмява да влезе в гроба…
20:5 – надникна и видя плащениците…
BNT от миналата събота (Велика Събота за Западната църква):
Една от най-важните реликви в християнския свят Торинската плащеница беше показана от нишата с контролирана температура в катедралата „Свети Йоан Кръстител“, за да бъде видяна по телевизията и онлайн.
Събитието е извънредно заради крехкостта на лененото парче плат, в което се вярва, че е бил погребан Христос след разпятието и което носи отпечатъка на образа Господен. То помогна на милиони християни да се помолят за край на пандемията.
Архиепископът на Торино Чезаре Носилия е взел решение да я покаже на Велика събота, след като получил хиляди молби. Реликвата е в Торино от 1578 ма година, последно беше показана за много кратко преди две години.
Т. нар. „Торинска плащаница“ е бяло ленено платно. Тя има размери 437 х 111 см и носи отпечатъците от тялото на мъж, висок 181 см, което било положено върху едната половина на платното-саван, а с другата половина е било покрито. Краищата на платното са били откъм краката на тялото. От престояването на мъртвото тяло в платното върху него са останали следи както от очертанията му, така и от контузии и рани по ръцете, краката, главата и гърба. Видно е, че човекът е бил измъчван, а след това прикован на кръст, явно е имал и трънен венец на главата.
Проф. Иван Желев, БФ на СУ, пише:
„Интересът към Торинската плащаница се повиши особено през последните години, когато бяха направени независими изследвания в САЩ и Европа (за по-голяма сигурност) по метода с карбон 14 (С 14). Резултатите посочват приблизителна възраст на платното между годините 1260-1390 сл. Хр. Малко по-късно обаче други лабораторни изследвания дават датировка приблизително от преди 2000 г. Любопитното е, че тъкмо естественонаучните изследвания идат в подкрепа на автентичността на плащаницата. Но въпросът си остава открит.
За нас, вярващите християни, има обаче един друг, чисто принципен въпрос: ако плащаницата не е истинският саван на Спасителя, това накърнява ли вярата ни? Ни най-малко! Важното е, че Божият Син е станал човек заради нашето спасение, че е пострадал, умрял на кръста за греховете ни, погребан (обвит по обичая в погребален саван плащаница) и на третия ден е възкръснал, с което явил всеобщото възкресение. А дали тъкмо плащаницата в Торино е саванът, т.е. Неговите погребални „повивки“ (Иоан 20:5), останали в гроба след възкресението Му, въобще няма значение за съдържанието на вярата ни.“
20:6 – пристига и ап. Петър при гроба и без колебание влиза вътре – много типично за него, за неговия импулсивен характер – първо действа, после мисли!
Ето някои други подобни случаи на неговата импулсивност:
- Иска да ходи по водата – Мат. 14гл
- Изповядва Исус (Мат. 16:13-16), но после се отрича от него
- Мъмри Исус да не ходи в Йерусалим – Мат. 16:21-23
- Отсича ухото на слугата на първосвещеника – Йоан 18:10 – Йоан отново е там и е свидетел
20:7 – виждаме детайлно описание на разположението на плащеницата – Йоан също влиза и вижда – да погледнем отблизо и ние това, което виждат двамата апостоли:
Кърпата, която обвива главата е свита на отделно място…плащениците са положени – драстичен контраст с възкресението на Лазар (Йоан 11:44), където той излиза сам от гроба, обвит с плащениците.
Евреите не са били толкова вещи в балсамирането, както египтяните. Те са обвивали мъртвото тяло с ленени подвески, и са го посипвали със смирна и алой и други благоуханни вещества. Тялото на Исус Христос е било балсамирано по еврейския начин от Йосиф и Никодим, Йн. 19:38-40
Случая с плащениците на Христос е различен – те са там, но тялото го няма! Станало е нещо свръхестествено!
- ДА ПОВЯРВАШ
20:8 – това вижда Йоан и като видя, повярва! Фразата „и видя и повярва“ – важен мотив в книгата, особено в историята с Тома, наречен Близнак, която ще разгледаме другата неделя!
20:9 – все пак, до този момент Христовите ученици не бяха разбрали Писанията, които предсказват възкресението на Христос!
Псалм 16:8-11 – цитиран текст от същия апостол Петър в неговата историческа проповед на Петдесятница – тогава, когато не само е разбрал Писанията, но е видял възкръсналия Христос поне три пъти! Все пак, това е все още бъдещ момент.
20:10 – В нашата история Петър се връща у дома силно учуден – Лука 24:12
Двама души виждат празния гроб и сгънатите плащеници – единият повярва, другият – не…
Днес много хора ще видят фактите, ще чуят възгласа, дори ще се поздравяват с поздрава „Христос возкресе“ – едните вярват, другите – не.
Изводи за нас:
- Фактите са ясни и неоспорими:
- Празния гроб
- Сгънатите плашеници
- Многото явявания на Христос – 1 Кор. 15:1-3
- Днес ние с вас можем да постъпим по два начина – да приемем фактите с вяра, дори и да не можем да ги обясним – или да продължим да се чудим като Петър…
Защо това е важно за нас – като видим, да повярваме? Каква е ползата за нас? За мен, за теб?
„Древните християни са знаели и са вярвали, че Христовото възкресение не е само повод за ежегодно празнуване, а още и източник на сила и на преобразяване на живота.“
Отец проф. Александър Шмеман
- Този, който възкреси Христос, може да възкреси и нас! 2 Кор. 4:13-18, Осия 6:1-3
- Това възкресение започва днес – в нашия променен и обновен живот чрез вяра!
- Това възкресение ще го видим в пълнота, когато нашето тяло се изхаби и умори – тогова и ние с вас ще преживеем това, което Христос е преживял! 1 Кор. 15:14
Нека днес последваме примера на младия Йоан – като видим, да повярваме!
Едно стихотворение на англиканския свещеник, поет и музикант Ейодеджи Малкълм Гуайт, в което се казва: „Не търсете днес в затворените църкви Исус, нито в празния гроб. Той ще възкръсне на стотици места, заедно с умиращите, на които ръка е подавал в последните дни.“
„И къде е Исус в този странен Великденски ден? Не е влязъл във нашите заключени църкви. Нито е запечатан във тъмния гроб, щото там са му счупени всички ключалки. Няма вече брави, камъкът не стои, а Исус е възкръснал много отнапред. Той е жив и върви по трънливия път, нечий следващ живот да спасява от смърт. Не търсете Исус във трънливия гроб! Там не е! А далече от храма. В лазарета под шатра, разпъната в двора. Бърза бяла престилка да си облече. За да хване носилката със ръцете пробити, от които кръвта му все още тече. Да открехне стъклата, за да види звезди, глътка въздух да влезе от вън – до кревата Аплодирахме днес, че дошъл е Христос. Той ни служи чрез всички хора и имена. И във болнични стаи преминал е бос, Повален е от вирус, повален от смъртта. Ще възкръсне в неделя, там където, без страх, на безброй много смъртници е подавал ръка. И умирал е в болка, но заедно с тях!“