(Български) „Какво слушаш и в какво вярваш?“ (Римл.10:1-21)

Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

„Какво слушаш и в какво вярваш?“

Римл. 10:1-21

П-р Гр. Стоевски

ХЦ „Св. Троица“

Въведение:

„Фейк нюз“ – много популярни днешно време…

  • Починал медик от спешна помощ – всъщност, не е починал
  • Имало две жени в спалнята на Борисов, едната е убита – всъщност – не е имало
  • Няма корона вирус – всъщност, има
  • Ще пускат 5 ДЖИ мрежа, ще ни ваксинират и всички ще умрем – всъщност, няма
  • Има Х броя заразени – всъщност, дали?

Както човек прави дезинфекция на ръцете си и спазва хигиена, така трябва да прави дезинфекция на новинарския поток и да спазва „хигиена“ в потока на информация, който го залива отвсякъде…

Докато Интернет в началото на своето появяване предизика голям ентусиазъм, достъп до огромна база данни, лесни и бързи комуникации – всички мислехме, че ще ни позволи да изградим по-добри и качествени взаимоотношения…с годините, обаче, умовете ни се пресищат от информация, многобройните канали за комуникация започват да ни стресират, натоварват и ограбват. Животът ни от реален, се превръща във виртуален. Днес гледаме залеза през пост-а на някой във фейсбук, днес се „храним“ през фейсбук, днес „обичаме“ през фейсбук – днес вярваме на това, което чуват очите ни…

„Съвременният човек мисли със сърцето и слуша с очите“ – Рави Захарайъс

Емоции и картинки – това изпълва умовете ни, това формира вярата ни…

Днес ще видим единствения проверен и доказан от 2000 г. източник на сигурна информация, източник на нашите убеждения и вяра – Христовото слово!

Прочит на Римл. 10:1-21 – на части

Първа част: Римл. 10:1-4

  1. Копнеж за спасение

10:1 – ап. Павел копнее и се моли за спасението на своите сънародници – евреите – ние споделяме ли този копнеж, молим ли се и за нашите объркани и уплашени сънародници в днешно време?

 

10:2,3 – евреите са търсели Бога ревностно, спазвайки Старозаветния закон. Днес също има много хора, които търсят Бога ревностно, опитват се за да спазват всички правила, закони и традиции, например в православната или която и да била друга християнска традиция.

Всяко търсене на Бога, което се стреми да достигне чрез „моята правда“, всъщност е вървене в съвършено погрешна посока…

„Аз имам мое си разбиране как да вярвам в Бога“ – какво ще стане ако всеки си има „свое разбиране“ за правилата за движение по пътищата, например?

10:4 – „целта на Закона“ – „телиос“ – край, цел, изпълнение. С други думи, Христос не само изпълнява закона, Той поставя край на закона – не може да има два Пътя към Бога – Пътят е един и това е само Христос. До Бог се достига само чрез Христос – не чрез спазване на правила и ритуали..

  1. Къде е Христос?

10:5 –  ап. Павел използва реторически похват – Теза и антитеза – съпоставяне на две противоположни мнения за да изясни важна истина – Мойсей от Книга Левит 18:5 или Мойсей от Второз. 30:10-14

Принцип: Библията обяснява сама себе си – за да разберем този текст да видим Гал. 3:12 – праведният чрез вяра ще живее – никой не може да спази всички над 600 правила на закона.

10:6 – Цитат от Стария завет, където ап. Павел дори прилага тълкувание – „словото, или Божиите заповеди“ са всъщност самият Христос! (Йоан 1:12)

Виждаме хармония, синхрон в посланието на Библията между Стария завет (Петокнижието), Евангелието и Посланията – трима библейски автори – Мойсей, евангелист Йоан и ап. Павел – пишат в синхрон, че Словото е Христос!

Гръцки – „рима (рема)“ – произнесеното слово, изговорената Божия реч, Божието послание към хората

Κηρυσσομεν – керусо – прогласявам, проповядвам, изговарям публично

словото на вярата“ – термин, придобил популярност в едно специфично харизматично движение, където му се придава значение, което го НЯМА в този текст.

Контекстът е как човек достига до Бога, а не как човек да изговаря слова, които материализират реалност (средновековно магьосничество, облечено в модерни думи)

Авторитетът на Словото е Христос, а не този, който го изговаря…но това е друга тема…

Ст. 7,8 – Основното послание на този текст – човек не трябва да търси Христос „на небето“ или „в бездната“, а в Божието слово, в римата – в Божието послание – то е близо до теб, в сърцето ти и в устата ти:

Експеримент: Ако влезем в православен храм и попитаме някой човек – къде е Христос? Как ще ни отговори?

Ако спрем на улицата и попитаме случаен човек – „къде е Христос“ – как ще ни отговори?

Христос не е в иконите (например), на небето или под земята – а в Божието слово! Иконата трябва да ни насочва към Божието слово, а не да ни отдалечава от него…

  1. Изповед и вяра

Ст. 9,10 – вяра в сърцето и изповед с уста (публична изповед) – двете необходими условия, предпоставки човек да е истински вярващ, да е намерил пътя към Бога

„Изповед без вяра би била напразна…но по същия начин вяра без изповед би била лъжлива“

Джон Мъри (1898-1975) – шотландски богослов от 20 век, основател на Уестминстърската богословска семининария

Днес, за съжаление, сме свидетели и на двете – напразна изповед и лъжлива вяра. Кризата с корона-вирусът извади наяве лицемерието на тези, които публично правят изповед, но в сърцето им няма вяра, както и лицемерието на тези, които казват, че имат вяра, но не я изповядват публично.

  • Участието в живота на църквата, особено в неделното богослужение е форма на публична изповед.
  • Участието в живота на обществото, в останалата част от времето е проява на вяра в сърцето.

Примерът с монетата (нова версия) – две страни – публична изповед и променен живот.

11-13 ст. – Исая 28:16 – вярващият човек няма да се посрами, а не „няма да се разболее“ – друг популярен фейк днес, граничещ с фанатизъм – вярващите не се разболяваме от корона вирус…

Според този текст – два вида хора – такива, които призоват Господа ( и се спасяват) и такива, които не го призоват…Тук няма значение народност, раса или соц. положение…

  1. Алгоритъм на вярата

14-17 ст. – как обаче, човек може да призове Господа?

  1. За да го призове, трябва да повярва
  2. За да повярва, трябва да чуе
  3. За да чуе, някой трябва да му проповядва
  4. За да проповядва, трябва да бъде пратен

„Истинската вяра винаги има съдържание – изявеното Слово на Бога“ Джон Макартър

„проповедник“ – керусо – глашатай – известявал новините на площада – днес това са мас-медиите. До колко, обаче, това, което прогласяват е изявеното Слово на Бога – това е друг въпрос…

Кой глас слушаш? – коя маркировка гледаш по пътеката?

  • На хората около теб?
  • Вътрешния глас?
  • Гласа на страха?
  • Гласа на парите? – „Парите говорят“ – статистиката на заразените – кой глас отразява?
  • Или Божия глас? – посланието на Христовото слово

Ст. 15 – „пратени“ – апостелон – изпратен с мисия

Цитат от Исая 52:7-8 – чудесен пример за тройната перспектива на пророка:

  1. Непосредствено изпълнение – завръщане от Вавилонски плен
  2. Междинно изпълнение – идването на Господ в Сион – Исус в Йерусалимм
  3. Бъдещо изпълнение – завръщане на Господ в Сион в последните времена

В случая акцентът, който ап. Павел слага е върху глашатаите – които са обикаляли хълмовете около Йерусалим да казват, че пленниците се завръщат – които носят добри новини!

Днес ние сме призовани да бъдем в тази роля! Днес ние сме ясно „изпратени“ – казва се „Идете и проповядвайте Евангелието“ (Марк 16:15 – керусо  – същата дума!)

Тук не става дума само за апостолите (1 век), за светите отци или за пастири и мисионери днес – тук става дума за всички нас! „Мнозина за изпратени, но малцина са отишли!“

  1. Кой е повярвал?

Ст. 16 – риторичен въпрос – Исая 53:1

Ст. 17 – в контекста на целия пасаж, този познат стих придобива по-богато значение:

„вярата“ – праведността чрез вяра, пътят към Бога

„слушане“ – изявеното, изговорено, прогласено публично – т.е. в събранието на вярващите хора

„Христовото слово“ – рима – Божието послание, изявено, изговорено публично от глашатаите

Частно тълкувание: “Faith comes by hearing” – да слушаш Божието слово на мп3? Няма нищо лошо в това, но този текст НЕ ГОВОРИ за това!

Този текст говори за това, че вярата идва, вярата се укрепва в събранието на Божия народ, където Христовото слово, се прогласява публично!

Ст. 18 – хипербола – „по цялата земя“ – Псалм 19:1-4 – задачата на творението да изявява Божията слава сега е задача на Църквата!

Ст. 19-21 – Исая 65:1,2 – и по времето на Исая е имало такива, които не са повярвали, има ги и днес.

Въпрос от Ангелинка – защо има хора, които не вярват в Бога?

Отговор – пример с тясната пътека в планината  и широкия път по магистралата – къде има повече хора?

Изводи и приложение:

  1. Какво слушам и в какво вярвам?
  2. Имам ли копнеж за спасението на моите близки, приятели и роднини?
  3. Мога ли ясно да отговоря на въпроса „къде е Христос“?
  4. Имам ли публична изповед на вярата, която е отразена и в сърцето, т.е. в живота ми?
  5. Изпратен, но дали съм отишъл?
  6. Укрепва ли моята вяра от публично слушане на Христовото слово?