Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.
„Как да планирам с молитва, по Божията воля – примерът на ап. Павел“
Римляни 15:22-33
П-р Гр. Стоевски
ХЦ „Св. Троица“
Въведение:
Може ли човек да планира утрешния ден, дори следващата седмица или месец във време като това? Как да разпозная кое е мое желание и намерение и кое е Божие намерение за мен?
Можем ли да намерим поука и приложение дори и от на пръв поглед „техническите“ пасажи в Библията?
Ап. Павел споделя свои намерения за пътуване – от къде ще мине, какво ще направи…
Как дарението всъщност е служение, което допринася за единството на Ранната църква?
Кои са трите молитвени нужди на ап. Павел и как Бог отговаря?
Прочит на текста: Римл. 15:22-33
Преглед на текста:
- ПЛАНОВЕ ЗА ПЪТ
След като е за своето Божествени призвание, за мисията да проповядва благовестието от Йерусалим дори до Илирик, ап. Павел насочва своя поглед към Рим и към Испания.
Ст. 22,23 – „няма място за моето служение по тези страни“ – възможно ли е всеки град и село на изток от Рим да има църква вече? Или по-скоро апостолът е наясно със своята пионерска мисия – да проповядва благовестието и основе църкви в големите градове (Ефес, Антиохия, Филипи, Солун, Атина, Коринт и др.) – да запали пламъка на Евангелието в Източната Римска Империя и сега е време да обърне поглед на запад…
Ст. 24 – ап. Павел пише от Коринт, където е прекарал 3 месеца, след като е събрал помощи за християните в Йерусалим. Това е около 56-58 г., по време на неговото Трето мисионерско пътуване
Тук в едно изречение, виждаме план за пътуване (с кораб и по суша) около 4800 км
Коринт до Йерусалим – 1280 км
Йерусалим до Рим – 2400 км
Рим до Испания – 1180 км
Испания в древно време е била символ на най-западната точка на цивилизования римски свят.
„пропемпо“ – да ме „изпратите“ – т.е. да ме подпомогнете с финанси и ресурси на моята мисия – термин в древния християнски свят, „термин“ също и в съвременната мисионерска култура.
Ходил ли е ап. Павел до Испания?
Какво се случва след неговите 2 години в домашен арест (60-62г.)? Въпреки, че нямаме Деяния 29 гл, всъщност, дейността на апостола не свършва с края на разказа на Евангелист Лука.
Въпреки, че нямаме директни исторически доказателства за пътуване на ап. Павел в Испания, имаме някои достоверни, макар и индиректни свидетелства:
- Свидетелството на Св. Климент Римски (Четвърти Епископ на Римската Църква от 88 до 98 г., след ап. Петър, Лин и Анаклет) – Първо Послание до Коринтяните (написано около 30 години след Посланието към Римляните) – 1 Климент 5:5-7:
„Защото след като е носил седем пъти окови, след като е бил осъден на бягство или биене с камъни и проповядвал на изток и на запад, той се прослави с доблестната вяра. И най-после като е дал на всичкия свят до края на Запада (нарицателно за Испания в древния свят) поука за справедливости, пострадал мъченически пред началниците, той тогава се отърва от света и отиде на светото място, като стана най-голям образец за търпение.“
- Свидетелството на Мураториевия канон (около 170г. сл. Хр. – по-малко от 100 години от времето на св. Климент)
Между 1738 и 1740 Лудовико Антонио Муратори открива и редактира един кодекс от 7 или 8 век. Кодекса съдържа разнообразна колекция от латински фрагменти от автори от 2 до 4 век:
„Освен това деянията на апостолите били записани в една книга. За „превъзходният Теофил” Лука събрал отделните събития, на които бил свидетел – както ясно показва факта, че пропуска мъченичеството на Петър както и отпътуването на Павел от града (Рим) когато заминал за Испания.“
- Свидетелства на Св. Отци – св. Йоан Златоуст (10 омилия), Св. Кирил Йерусалимски, Блажени Йероним и др.
Интересно за нас:
Лука не е описал всички пътувания и деяния на ап. Павел. Например, в периода 62-65 г. (предполагаемото пътуване до Испания и последвалото го Четвърто Мисионерско Пътуване – от Испания минава през о. Крит, където ръкополага Тит, след което заминава за Ефес. През тези 3 години той пише 1 Тимот, Тит, 2 Тим. и според православната традиция и Посланието към Евреите, непосредствено след освобождаването си в Рим, защото изпраща поздрави от братята в Италия – Евр. 13:23,24)
- ДАРЕНИЕТО КАТО СЛУЖЕНИЕ
Ст. 25-27 – обяснява защо първо трябва да отиде в Йерусалим
Част от задачата на ап. Павел по време на Третото мисионерско пътуване е да събере дарение за християнската общност в Йерусалим, където е имало доста хора в бедност.
Това той споменава и в трите послания, написани по време на Третото мисионерско пътуване: Римляни (от Коринт), 1 и 2 Коринтяни (от Ефес и от Филипи) – 1 Кор 16:1,2 и 2 Кор. 8-9
Ст. 26 – „Македония и Ахая“ – църквите във Филипи, Солун, Берия, Коринт и Атина
„за бедните между светиите“ – по времето на ап. Павел има няколко бедствия с глад, за едно от които има и пророчество в Деяния 11:27-28.
Думата за „помощ“ – койнония – общение, споделяне на блага – това е неделима част от християнската вяра – общение чрез споделяне на блага и ресурси.
Тук виждаме, че една църква от един град (или държава) да подпомага и споделя блага с друга църква в друг град е напълно библейски обосновано, но има нещо много важно, което днес се пропуска:
Няма духовна гордост в тези, които даряват, а напротив – има смирение и благодарност, защото Йерусалимската община е все още първенстваща по важност в древния свят.
„езичниците участват с евреите в духовните неща“ – това ап. Павел добре изяснява в Римляни 11:17-24– за присаждането на дивата маслина към питомната, по Божията промисъл и благост.
Тук има и друг важен принцип за нас – този, който приема духовно благословение (участва в духовните неща), споделя и своите ресурси с този, който му служи. (1 Кор. 9:11; Гал. 6:6) – духовен принцип, който ап. Павел смело споделя и с други църкви – Коринт, галатийските църкви, македонските църкви (Филипи).
(Време за благодарност за всички членове на нашата църква, които са верни в своето даване за Божието дело).
Ст. 28 – „този плод“ – дарителството е духовен плод на Божието дело в живота на човека, който дарява. Ако нямаш този „плод“ – работи ли Бог в живота ти?
Ст. 29 – в оригиналния текст (по Westost-Hort) думата „благовестие“ отсъства. Така е и в някои по-стари английски преводи. В Textus Receptus, обаче, има думата „благовестие“
Това създава въпрос: кой е източника на изобилното благословение – Христос или благовестието? Логичният отговор е Христос.
Ап. Павел възприема себе си като носител на изобилно благословение от Христос. Мога ли аз така да гледам на себе си? Дали аз съм носител на изобилно благословение от Христос, където и да отида?
От друга страна, и самото благовестие носи благословение – защото говори за Божията любов и добрина към нас. Това е частно тълкувание на горния текст, но също е вярно и по-вероятно, според контекста на цялата глава.
- Молитвените нужди на ап. Павел
Ст. 30 – ап. Павел призовава християните в Рим да се молят за него.
Думата е „синагонизомаи“ – да съучастват в борбата, духовната борба с него.
Да се молим един за друг е да съучастваме заедно в духовната борба!
Това не е отделна, спорадична молитва, а усърдна, редовна молитва!
Как е моя духовен живот напоследък? Освен молитви преди хранене, за здраве и собствено оцеляване – моля ли се редовно и усърдно и за други хора?
Сигурно в момента имаме наши познати и приятели, които страдат, които са болни – молим ли се редовно за тях?
Какви точно са молитвените нужди на ап. Павел?
- Да се избави от противниците в Юдея – знаем какво става в Деяния на апостолите (г. 21-26) – как три пъти Господ запазва живота му чрез ръката на един римски генерал, Клавдий Лисий
- Да бъде прието неговото служение (диакония – т.е. дарението е служение!) от светиите в Йерусалим – така ап. Павел практично изгражда единство и духовен мост между езическите църкви в „Македония и Ахая“ и юдейските християни в Йерусалим
- Да дойде при вярващите в Рим „и да си почина между вас“
Бог реално изпълнява и трите молитвени нужди на ап. Павел, но със сигурност точно както той си е представял, нито на времето, което той е предполагал.
Всъщност, „почивката“ на ап. Павел се оказва неговото затворничество под домашен арест в Рим, когато той утвърждава църквата в Рим и пише няколко важни послания, които по-късно влизат в канона на Новия завет – Посланието до ефесяните, филипяните, колосяните и Филемон.
Ст. 31 – тази част на посланието завършва с един популярен поздрав – «Бог на мира да бъде с всички вас» – който и днес се използва в много християнски традиции като англикани, например.
Практично, какво можем да научим за нашия християнски живот от този текст:
- Когато си правя планове – да изпитам сърцето си – какви са моите мотиви? Това допринася ли за Божията воля и Божието намерение в моя живот? Готов ли съм да видя отговор на моята молитва, на Божието време и по Божия начин?
- Когато дарявам…
- аз съучаствам в общение с другите братя и сестри;
- аз допринасям за изграждане на единство в Църквата,
- аз служа материално на тези, които ми служат духовно
- Когато се моля – дали се моля само за себе си, или съучаствам в духовната борба като усърдно се моля и за други хора?