(Български) Произход и канонизация на свещените текстове (с акцент върху СЗ книги)

Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Предисловие

Когато разглеждаме историята на Писанията, неизбежно пред нас застава аналогията с не отведнъж създадено и неизменно изделие, но на перла (бисер, маргарит)1 в тялото на мида:
pearl
Върху начално ядро (външно тяло или сгъстяване на собствени клетки) се отделят седефени слоеве, които се втвърдяват и накрая съединителната тъкан ги обгръща и създава твърда обвивка на сферичната перла. Тоест, различаваме 3 етапа:

– Начало от ядро
– Натрупване на слоеве
– Крайна капсулация

Някои термини, необходими за по-нататъшното изложение

По отношение на авторство:

автограф

– това е, което непосредствено излиза от ръката на автора, или диктувано от него и после одобрено, или – съчинено по негови указания и пак, накрая, прегледано и напълно одобрено от самия него преди да бъде пуснато в употреба под негово име.

псевдоепиграф

– автор пише под името на известна личност, като наличието на литературна основа от самата известна личност е невъзможно, съмнително или поне труднодоказуемо.

Примери за псевдоепиграфи:

Книга на Енох

Известна в древността и изгубена за по-голямата част на Християнската история, става достояние за нас чрез намерен етиопски превод (геез) през 18-ти век. Ако тя е писана лично от самия Енох, би трябвало да я напише и съхрани в непромокаем съд преди възнесението си, после да бъде открита непокътната след Потопа и актуализирана от достатъчно добър специалист по стария (Енохов) вариант на езика. Или, дългите Енохови истории да се пренасят прилежно от Ной и поколенията, докато в някой късен етап се реши да бъдат снети върху писмен носител.

Книга на Енох2 се разпознава като псевдоепиграф от първата Църква и това задържа канонизирането на книги като Юда и Откровение, понеже те я цитират в няколко стиха.

Ареопагитики (Дионисий Ареопагит, автор от 5-6 век)

Философският начин на изразяване и прочее, текстовият анализ, издават късния произход на тези съчинения, невъзможни за I-ви век.

Така, покрай тези две понятия различаваме и автор и псевдоним

Тристепенна класификация на Писанията, по отношение на приетост:

канонични

Така са наречени книгите, които са боговдъхновени, задължителни за четене и имащи авторитета на пророци или апостоли за НЗ, потвърждаващи „правилото на вярата“ или по съвременен израз – „църковната доктрина“ за НЗ.

Има и един термин второканонични – използван от католическата църква, за книги, които са писани по-късно, но получили на определен етап статус еднакъв с вече каноничните.

апокрифи (съмнителни)

Тяхното четене не се препоръчва и те могат да носят само отделни частични изводи, приемането на които трябва да бъде предпазливо. Терминът апокриф (~скрит) е некоректен, понеже тези книги рядко са били „гонени“, за да бъдат разпространявани под тезгяха.

неканонични

Това са книги, които имат по-нисък ранг от каноничните, но се препоръчват като полезни и източник на допълнително знание.

Видове според деноминации:

Списъкът на каноничните книги на СЗ според юдаизма включва познатите ни 39 книги (групирани като 22 или 24). Такъв е и установеният християнски стандарт.

По отношение на останалите 153 книги, които срещаме в ранния превод на СЗ на гръцки, Септуагинта, (например: Барух, Юдит, Макавейски) и които отсъстват в мазоретския корпус поне от 120г. сл.Хр., имаме разлики:

За Юдаизма и по-голямата част от Протестантството са апокрифни.

За Католицизма са второканонични4.

За Православието и малка част от Протестантството са неканонични.

За НЗ имаме 27 канонични книги във всички деноминации (без юдаизма, разбира се).

Книги като Първо послание на епископ Климент към Коринтяните, Учение на 12-те апостоли, Пастир на Ерм, Послание на Варнава имат неканоничен статус за Католицизма и Православието5.

Формирането на тези статуси ще бъде анализирано в настоящото изложение.

Тексткритиката като наука

Тексткритика или Текстология е наука, която се занимава с метатекстов анализ, тоест на:

– физическия носител
– средата на написване (географска, историческа, литературна)
– компетентността на автора, редактора, преписвача и преводача
– процеса на преписване
– процеса на актуализации
– процеса на превеждане

Изводите, които тя предоставя са:

– извличане на текст, максимално близък до предполагаем автограф. Понятията са – Initial text (английски), Ausgangtext, Urtext (немски) и Начален текст (български)
– описване и обосноваване на йерархии за развитието на текста през времето

Fiction story

Мойсей написва пет книги, връчва ги на своите хора и им казва да ги отворят на другия ден. На другия ден те ги отварят и намират в края на Второзаконие стиха 34:5: И тъй, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му. Оглеждат се хората, самият Мойсей го няма и те разбират, че е пророкувал за смъртта си. След това те формират Библия, версия 1.0 и с всяка следваща книга имаме актуализации. Книгите се преписват абсолютно точно, както са създадени от автора си, а самият еврейски език (който и е единният праезик преди Вавилонското разделение на езиците) не се променя. Винаги има компетентни хора, които да я четат, тълкуват и образоват народа.

В края на първи век една по една са създадени всички новозаветни книги (последна е Откровение). Църквата прави генерално събрание и казва: това ще са книгите и текстът. Той се преписва 100% грижливо, винаги е единен и върховен авторитет за вярата и така се стига до наши дни. Събраният текст е изцяло от автографи и е достатъчен да се самотълкува, да даде отговор на всеки въпрос и да дефинира терминология, извън която не трябва да се излиза.

В това изложение има много малко истини: например, че НЗ книги са завършени в края на I-ви век и т.н. Но все пак, описаната идилия малко или много се вярва в християнския свят.

Реални етапи в развитието на всяка книга

Вместо това ще разгледаме как нещата исторически стават, поетапно:

– Случване на отразяваното събитие или поредица от събития
– Възникване на устни разкази, коментари и предания. Някои от тях могат и да бъдат записани
– Първоначална записана история от съответния автор (ядрото на перлата), като той следва лични откровения, видения и подбуди наред с използването на външния материал
– Пренасяне през вековете: промяна на текста с цел запазване смисъла, когато езикът се мени и допълване на книгата с елементи на устното предание (floating tradition) или допълнителни произведения на същия автор (седефените слоеве)
– Момент “СТОП”: текстът е признат за сакрален (каноничен) и се фиксира до ниво буква и препинателен знак като текстови атоми (черупката на перлата)
– Процедури за обезпечаване сигурността и неизменяемостта на текста. Технологии за копиране и размножаване (цели се въпросният текст да се поддържа непроменяем)
– Преводи на други езици

Понякога последното може да се случи на по-ранен етап. Например, Септуагинта и Таргумите6, са преводи далеч преди окончателната канонизация.

Канонизация. Органичност и „биологичен“ принцип

Под „канон“ тук ще разбираме списъкът книги, обявен за боговдъхновени-авторитетни и задължителни7.

Свещените книги винаги са се писали за задоволяване на духовни нужди, с повод. Освен признатите за канонични има голям списък и от другите категории, много от които не са запазени до наши дни. Но как е ставала канонизацията?

В Църквата, още от най-ранните й времена, е издигнат принципът за „ортодоксалност”, тоест, идеята за правилното учение и поклонение, съхранено именно в нея, и разграничението от алтернативни и близки учения/духовни групи, наречени ереси или секти. Неотменим белег за това е списъкът от книги, които се ползват. Обикновено, ереста почита книги, които Църквата заклеймява.

Първото правило8 за канонизация е, книгата да съответства на „правилото на вярата” (ό κανών της πίστεως, regala fidei), тоест установената църковна практика. После се търси апостолски произход и авторитет. Накрая – книгата да има широко разпространение в отделните Църкви. Интересен факт, в началото не се намесва критерий „боговдъхновеност”. По-точно, този термин се използва широко за действия и слова на хора, за решения на събори и за други съчинения, освен, разбира се, за канонични СЗ и НЗ книги. Тоест, не е изключително тяхно свойство. На по-късен етап се акцентира обаче, именно и на тяхната боговдъхновеност.

Двигателният принцип е биологичен – именно жизненото надделява и не умира.

[цитирайки Уилиям Бъркли, Новозаветните книги са станали канонични, защото нищо не е могло да им попречи.]

Но тази „жизненост“ става разпознаема едва когато църквата издигне идеята за каноничност: това започва от Иреней Лионски (~150г.) и завършва практически на католическия Тридентски събор 1545-1563г9. Така, в течение на дълъг период от време, „жизнените“ и боговдъхновени книги се преписват и пазят, защото показват своя плод. В историята изплуват конкретни списъци, но те имат характер на констатация, например (с посочена приблизителна година на създаване на конкретния списък):

1. Мураториев фрагмент (~170) ): (-) Евреи, 3Йоан, Яков, 2Петрово, Юда
2. Мелитон Сардийски (~170) ) (по Евсевий) Има запазени сведения за СЗ: (+) Мъдрост Соломонова, (-) Естир. Естир по принцип влиза от последните, а фактът, че Мелитон пътува до Палестина да направи изследвания по въпроса, значи, че въпросът не е имал отговор на общоцърковно равнище.
3. Ориген (~240) ) Изказва съмнения за Яков, 2Петрово, 23Йоаново. Цитира някои апокрифи и неизвестни книги. Не цитира 2Петър и 23Йоан.
4. Евсевий Кесарийски (~324) Степенува НЗ книги по отношение на „приемане”. От Евсевий твърдо знаем, че най-бързо биват разпознати четирите евангелиета и павловите послания. После следват Деяния, 1Петрово, 1Йоан и в приблизителен ред Яков, Евреи, 2,3 Йоан, 2Петрово, Юда и Откровение.
5. Кирил Александрийски (~350)
6. Иларий от Поатие (~360)
7. Списък от Челтнъм (~360)
8. Събор Лаодикия (~363)
9. Писмо на Атанасий (~367)
10. Григорий от Назианз (~380)
11. Амфилох Иконийски (~380)
12. “Апостолски постановления” (~380)
13. Събор в Рим при папа Дамас (~382)
14. Епифан Саламински (~385)
15. Йероним Стридонски (~390)
16. Августин (~397)
17. Трети събор Картаген (~397)
18. Руфин от Аквилея (~400)
19. Клермонтски кодекс (~400)
20. Писмо на папа Инокентий I (~405)
21. Декрет на папа Геласий (~550)
22. Синопсис на Светото Писание (~550)
23. Йоан Дамаскин (~730)

Изследване на Wescott & Hort посочва 6 различни канонични списъка във Византия в края на X век.

От посочените списъци, само един напълно ще съвпадне с крайния, и това е списъкът на Йероним Стридонски. Всички други ще имат малки отклонения.

И така, няма провеждан Събор или прочее конгрес, който да анализира отделни книги, да отхвърля някои с аргументи и да произнася решения, които да са незабавни, окончателни и важащи за всички10.

Посочените списъци са констатации, а не резултат от дискутиране. Така, имаме процес, при който книги, обявени от определени църковни (или юдейски за СЗ) авторитети биват негласно постепенно приемани. Този принцип се нарича органичен, тоест по традиция и имплицитно съгласие.

Текстови свидетелства СЗ

Нека разгледаме състоянието на текста, според запазените до днес писмени материали.

Отделни ръкописи

– Еврейски, палео:

– Финикийски надписи Йехимилк, 10в.пр.Хр.
– Гезерски календар
– Моабитска Меша
– Силоамски надпис, края на 8в.пр.Хр.

– Два сребърни свитъка-бележки от Кетеф Хинном (Йерусалим), 7-6в.пр.Хр., (амулети). Съдържат Числа 6:24-26 (не е чист библейски текст, има пропуснати много думи. Единствено могат да свидетелстват за някаква употреба на книгата Числа по това време.).

Няма запазени СЗ текстове от преди година 300пр.Хр. Но ползвайки материали от близки семитски езици11 и т.н., можем да правим хипотези за протоезиците.

– Еврейски, за времето след Вавилонския плен:

– Папирус Наш (Египет), 2-1в.пр.Хр.: съдържа Декалога
– Тефилини и Мезузот от Юдейската пустиня, 2-1в.пр.Хр.
– Масада 50г.пр.Хр. – 30г.сл.Хр. (Тук са открити парчета от канонични и неканонични СЗ книги (Сирах, Юбилеи). Пада 68г.)
– Уади Мурабба-ат, Уади Сдейр, Нахал Се-елим, Нахал-Хевер, Нахал-Аругот – 20 – 115г. сл.Хр., до въстанието
– Хирбет-Мирд, Нахал-Мишмар
– Свитък от Северус (Римска синагога, Тора). Не прилича да е от трофеен свитък на император Тит. Вероятно е с по-късен произход

– КУМРАН

Откритието на 210 библейски свитъка през 1947г. край Мъртво море дава силен тласък на СЗ тексткритика.

Трите изходни кодекса:

Кодекс Алепу – 920г., написан в Тивериада от Шломо Бен Буяа. Проверен и снабден с Масора от Аарон бен Ашер. Той е последният от династия Тивериадски книжници. Най-авторитетен текст оттогава досега за еврейте. След 100г. е придобит от караимска общност и пазен от нея. Има предположение, че и самият бен Ашер е бил караим. Заграбен и пренесен в Кайро от кръстоносци. Там е изкупен и съхраняван в еврейска синагога. На него се обляга Рамбам12. Вероятно, негов ученик го занася в Алепу, Сирия. Там той съществува до 1947г. По време на еврейските прогроми е изнесен от слота на съхранение в синагогата, разкъсан и едва съхранен.13 Впоследствие е изнесен в Израел, Йерусалим през 1958г. чрез тайна операция.

Има сериозни липси:

Петокнижието, до Второзаконие 28:17 , 2Царе 14:21–18:13 , Йеремия 29:9–31:33; 32:2–4, 9–11, 21–24 , Амос 8:12– Михей 5:1 , Софония 3:20–Захария 9:17 , II Летописи 26:19–35:7 , Псалми 15:1–25:2 , Песен на песните 3.11- до края , Еклесиаст, Плач Йеремиев, Естир, Данаил и Езра-Неемия (MT номерация)

От запазеното и различни средновековни ръкописи, по строгата методология на Мордехай Броер се правят библейските издания в днешен Израел. По-малка е ролята на външни издания.

Сайт на изданията: http://www.mechon-mamre.org/

Ленинградски кодекс – 1008г. По данните от последната му страница се съди, че е написан по ръкописи на бен Ашер. В Кайро от Самуил бен Яаков, по поръчка на някой си Меворах бен Йосеф. 1838г. – намерен от Аврам Фиркович в Одеса, 1865г. – включен в императорската библиотека.

Липси: Исус Навин 21:36-37

До неговото откритие и обнародване се ползва Равинска Библия, 1524г., Венеция.

Това е кодексът по който се изготвя най-разпространената версия на Танах:

BHK – Biblia Hebraica, Kittel
BHS – Biblia Hebraica, Stuttgartensia
BHQ – Biblia Hebraica, Quinta

Практически, тези два кодекса биват обнародвани едва през 20-ти век. Дотогава за издателски нужди се ползват мазоретски ръкописи с по-късен произход.

Каирски кодекс – 895г. (Исус Навин, Самуил, Царе, Исая, Йеремия, Езекиил + 12 Малки пророци). Но по-скоро е от 11 век. С претенции да е от ръкописи на бен Ашер.

Тези кодекси предоставят съвършен текст. Консонантното еврейско писмо е снабдено с огласовки, сложна система от ударения-разграничители, главен коментар върху текста (масора ктана), допълнителен коментар (масора гдола). Съвременните издатели добавят тексткритични коментарии.

Например, ето фрагмент от BHQ:
hebrew

Този текст се е изготвял от три типа книжници:

– Софрим-и (нанасят консонантния текст и правят контрол по броя букви, средна буква и т.н.)
– Накданим-и (нанасят огласовки и ударения)
– Мазорети (проверяват досегашния труд и нанасят масора в страничните полета)

Така, този текст от 10век е практически, съвършен. След неговото установяване, равините търсят да унищожават всичко несъответстващо14. Вероятно, този процес е започнал по-рано, а самата юдейска земя винаги е била средище на битки и погроми (и респективно – унищожаване на книги).

Парадоксалната ситуация е, че практически не разполагаме с почти нищо до този момент (споментатите по-горе документи са малобройни, от Кумран само 120 документа са класифицирани).

Твърде голяма е времевата дистанция между случването на СЗ библейски събития и този 10век сл.Хр.

Тоест, няма, няма, и изведнъж: съвършенство.

Коренно противоположна е ситуацията с НЗ:

Имаме пълни Кодекси от 4 век (Ватикански и Синайски), тоест само 300г. след описваните събития.

От запазените папируси (почват от 125г.), само от тези до 4 век, може да се събере почти целия НЗ (без 1,2 Тимотей и 2,3 Йоан).15

Благодарение на множеството ръкописи, НЗ може да бъде обработван с пълноценна тексткритика („проверка на слоевете”). Така, може да се идентифицират измененията в текста и даже да се класифицират16.

Приблизителна хронология на СЗ книги според събитията в тях:

– Първоначален период:

Петокнижие

– Установяване в земята и първо Царство:
Исус Навин, Съдии, Рут, 1,2 Самуил (1 Летописи)

– Мощ на царството и отклонение към други божества:
1,2Царе, 2 Летописи, Амос, Йона, Йов

– Асирийско завладяване:
2Царе, 2 Летописи, Осия

720г. пр.Хр. падане на Израел под Асирия

– Период между 2 империи:
2Царе, 2 Летописи, Исая, Михея, Наум, Софония, Авакум
Товит, Юдит

– Вавилонско завладяване:
2Царе, 2 Летописи, Йеремия, Овадия

586г. пр.Хр. падане на Йерусалим

– Вавилонски плен:
Плач Еремиев, Данаил, Езекиил
Сузана, Бел и Драконът, Барух

538г. декрет на цар Кир

– Репатриране след Вавилон:
Агей, Захария, Йоил??, Езра, Неемия, Малахия, Естир
1Езра

430г. пр.Хр. смърт на Малахия

– Сирийско, гръцко и римско господство:
1-4 Макавеи, Премъдрост на Исус, син Сирахов (писана от Йерусалимски жител, година 200пр.Хр: сега са намерени и еврейски текстове)

– Няколко книги, с дълга история, завършени до репатрирането:
Псалми, Притчи, Песен на песените, Еклесиаст
Молитва на Манасия, Мъдрост Соломонова, Песни, 151 Псалм, Псалми Соломонови

Всички изследвания говорят за „пластове” в Старозаветните книги. Книгите на СЗ (и в малка, конкретна степен и на НЗ) при всички положения трябва да се разбират като наследство на авторитета, а не като автограф.

Съществуват хипотези за литературна редакция на всички книги (включая Петокнижието) даже и след репатрирането.

Въпреки насоките от Второзаконие 4:2 – да не се изменя нищо от Моисеевите думи, това или е било интерпретирано като ненамеса в смисъла на заповедите (но не и пазене на всяка буква от самото начало), или самият този стих е късен, от фазата когато „черупката на перлата се затваря”.

История на текста като литературен

Имаме една фундаментална консолидация на книжния материал при Езра17.

От това книжно наследство се оформят 3 типа текстове:

– Протосамаритянски
– Протомазоретски
– Протосептуагинтски

Тези типове имат своето наследство, което ще разгледаме. От тях исторически изживява само Мазоретският, благодарение на сериозната си поддръжка от нововъзникващата професионална гилдия на книжниците.

Според Олбрайт, САЩ18, трите вида архитекстове се оформят от трите местоположения Вавилон – Палестина – Египет.

Протосамаритянски текст:

Засвидетелстван в Кумран. От него произлиза самаритянският19 текст със запазен до нас кодекс Самаритянско петокнижие. Откриването му, напечатването и обнародването в Европа е след 17век.

Протомазоретски текст:

Най-многочислено присъствие в Кумран. Развит до мазоретски, като първият стабилизиран текст дължим на рави Акива (120г.сл.Хр.). От тази подложка неговият ученик Акила20 прави нов превод на гръцки, стремящ се да елиминира Септуагинта.

От този мазоретски текст ще израснат трите големи кодекса, за които споменахме.
Междувременно, мазоретският тип текст ще се окаже подложка за всички последвали Таргуми, преводите Пешита (сирийски) и Вулгата (Йероним).

Кои фактори спомагат за стабилизирането на текста?

В края на 1век:

– кумранските текстове вече са скрити, кумранската есейска общност не съществува
– самаритянската и християнската общност са вече външни
– след погрома 70г. се взема твърдо решение за стабилизиране на текста. Възможно е да се е почнало от тексткритично съгласуване на три храмови свитъка21. Най-логичната причина за разликата в броя книги с вече съществуващата Септуагинта е, че в тази начална компилация (използвана и от рави Акива) те просто не са налични заради самия погром.

[Друго обяснение е, че те са част от вече формиран фарисейски канон (на принципа на книги, одобрени от мнозинството, чиито брой 22 и се свидетелства от Йосиф Флавий – според него другите книги са отхвърлени (но – с частична употреба), понеже в тях няма строго установена приемственост спрямо предишните пророци – За древността на юдейския народ. Против Апион, гл.7,8), който бива наложен и на другите групи, участници в Керем Явне.]

Със сигурност, до 70г.сл.Хр. няма строго установен СЗ канон от еврейска среда22. Има исторически свидетелства за затихваща употреба на неканоничните книги в юдаизма и за късни дискусии относно каноничността на книги като Еклесиаст, Песен на песните, Сирах, Рут и Естир и не може да се говори със сигурност за окончателно завършен процес на канонизация поне до написването на Мишна (3в.сл.Хр.)23.

Освен унифицирането на текста като списък книги и конкретен текст, в юдаизма се извърша преминаване към „еднопартийна система“.

Действително, дотогава имаме:

Според Макавейските книги, Йосиф Флавий и Филон Александрийски:

– хасмонеи
– хасидеи
– садукеи
– фарисеи
– есеи
– зилоти
– терапевти

Според Епифан от Саламин 310/320-403 е имало 12 юдейски секти24 (общо той описва 80 секти в Панарион – енциклопедия):

– Самаритяни (от глагола „шамар” – пазя)
– Есини (Ἐσσηνοί)
– Севуеи (Σεβουαῖοι)
– Горотини (Γοροθηνοί)
– Доситеи
– Садукеи
– Книжници
– Фарисеи
– Имеробаптисти (αἵρεσις Ἡμεροβαπτιστῶν)
– Назареи
– Осеи
– Иродиани (Ирод = Месия. Одобряват римското господство.)

[Караимите са от по-късно време, възникват като възможен отпор на равинския юдаизъм (окончателно стабилизиран през 6-ти век), появяват се през 8-ми век, Багдад.]

Според Йерусалимски Талмуд имаме 24 секти.

Ясно е, че в този плурализъм трудно може да се говори за Канонизация.

От посочените групи остава една единствена – фарисеите. На нейна основа възниква Равинският юдаизъм.

Рави Акива (120сл.Хр.) говори за Мазоретски Канон, но по-скоро, това е от анти-християнски позиции: споменава за книги, които не само не са свещени, но и че този, който ги чете няма място в бъдещия свят25. Със сигурност това негово решение е повлияно от политиката му за разграничаване от Християнството и говори, че тези книги тогава са съществували и евентуално са се употребявали от християните.

Делението на глави в СЗ произлиза от писмената традиция, на стихове – от устната на четене, 150г. пр.Хр.

Евреите се превръщат в “хора на книгата” от “хора на храма”, когато храмът е разрушен. Тогава писанията стават единствената опора и център. Особено, след погрома на второто въстание, бар Кохба, 130г.сл.Хр.

Първото чисто тройно разделение на СЗ тора – невиим – кетувим имаме споменато във Вавилонския Талмуд (цитира устна традиция с не висок авторитет). Споменават се 24-те книги и техният ред. Иначе, има споменаване за тройно разделение още при Гамалиил II (80-117г. сл.Хр.)

Йосиф Флавий (37-100) и той споменава за 22 книги, но се позовава свободно на Макавейските книги и добавката в Естир, също акцентира не толкова върху важността на книги, но върху важността на доктрини.

Юстин Мъченик споменава за възможно изменяне на писанията от еврейска страна.

Ориген (185-254) (по Евсевий): В своята епохална начетеност и трудолюбие той изучава еврейски език и написва Хекзапла26. Споменава за броя букви, но не дели книгите на три групи. Изпуска малките пророци, добавя Послание на Йеремия и споменава Макавеи като неканонична.

Атанасий (295-373) В своето 39-то пасхално послание Атанасий споменава каноничен списък, в който НЗ съвпада със сегашния, а СЗ (-) Естир, (+) Барух, Послание на Йеремия.
Споменава и за неканонични, но – желателни за четене: Мъдрост Соломонова, Мъдрост Сирахова, Естир, Юдит, Товит. НЗ – Дидахи и Ерм.

И в по-ранни свои произведения той споменава за това разделение: канонични и полезни.
Изключително рязък към книгите извън този списък.

Митът на Аристей27 се цитира от Филон и Йосиф Флавий и доразширява от първите християни: че и целият СЗ бил преведен по този начин.

Със сигурност, утвърден Канон виждаме при Йероним (345-420) (390г., в коментара му към първата преведена книга от СЗ, Царе). В описанието му виждаме сегашните 39 книги на СЗ, групирани като 22 (=буквите). (Или 24 – старците).

Йероним приема тезата на равинистическия юдаизъм, че Септуагинта е компрометиран превод, който съдържа езически елементи. Твърди, че еврейски текст много по-добре представя СЗ. Преди него всички старолатински преводи на СЗ са базирани на Септуагинта.

Решението на Йероним да неглижира Септуагинта не се одобрява от Августин. В по-късен етап Йероним сменя възгледа си към останалите книги от „апокрифни” към „неканонични”:

Превежда Товит и Юдит от арамейски.
Коригира Естир спрямо Септуагинта.
Коригира Данаил по Теодотий (Септуагинта, Хексапла)
Премъдрост Соломонова, Сирах, Макавеи, Барух и Послание на Йеремия не се превеждат от Йероним, въведени са във Вулгата от старолатински текстове.

Има и средновековни Вулгати с 3,4 Езра, Молитва на Манасия, Псалм 151 и Послание към Лаодикяните.

В НЗ Евангелиетата са ревизирани от Йероним, другото е ревизирано от неизвестен автор.

Плач на Йеремия вероятно е прикрепен, а Съдии и Рут са обединени в едно.

Има много типове (италиански, испански, ирландски, френски) и версии на Вулгата. Унификации – при Карл Велики -> Алкуин, Теодулф, Лафранк, Стефан Хардинг, Стефан Лангтон.
Приемането на Вулгата е бавен процес и свършва чак 9в.сл.Хр.

Протосептуагинтски текст:

Засвидетелстван в Кумран, Септуагинта започва създаването си от него. Тоест, превод от най-стария тип текст28

Септуагинта (Опис)

Най ранни запазени ръкописи:

– Ватикански кодекс 35029
– Синайски кодекс 35030
– Александрийски 40031

Създавана е за дълъг период (почти два века). Няма обща концепция за превод, спазвана от преводачи. Даже в един стих може да има различен стил32

Съществуват коптски версии на цялата Библия (преводи от Септуагинта). Има такива на всеки египетски диалект.

В превода на Лутер неканоничните книги са сложени между Стария и Новия Завет под общо заглавия „Апокрифи”. Те не считат за равни на Писанията, но са „полезни и добри” за четене => неканонични. Тях ги превеждат Филип Меланхтон и Юстус Йонас.

King James Version – има и неканоническите, от гръцки и латински. Чак, в изданията след средата на 19 век те са отрязани с декларирането на Sola scriptura по категоричен (аксиоматичен) начин и развитието на т.н.„Християнски фундаментализъм”.

Елиминирането на апокрифите от протестантството се забавя и от факта, че лекционариите свободно ги цитират.

През втората половина на 20век имаме NRSVA33.

Разпределение на Кумранските текстове (по Emanuel Tov)

210-212 общо количество текстове
90 – фрагментарни, все още неквалифицирани34
46 Тора-текстове: 22 – мазоретски (и общи) 5 – самаритянски 1 – септуагинтски 18 – евентуални други типове
75 Други текстове : 33 – мазоретски (и общи) 0 – самаритянски 5 – септуагинтски 37 – евентуални други типове

Наличието на разнообразни типове текстове в Кумран говори за текстов плурализъм и нестрогост при цитиране. Характеристики на текстовете – използват scriptio plena, силно арамейско влияние, удължени местоименни окончания.

Схема на развитието на трите типа текстове
Languages

Самата Септуагинта в дългата си история търпи измения от редакции към Мазоретския текст. Особено, след излизането на първия авторитетен текст на рави Акива: По него Акила прави своя превод, а после Теодотий, Симахий и Ориген правят свои издания-редакции на Септуагинта за да я съобразяват с мазоретския.

Септуагинта (където не е мазоретизирана) е представител на текст от най-ранна фаза. Този текст-подложка се реконструира чрез реверсивен превод.
При съвременните издания върху самата Септуагинта се прилага начална тексткритика.

Йеремия, Второзаконие, 3Царе, Исус Навин, 1Царе – показват много разлики в базовите текстове на MT и Септуагинта. Често, Септуагинта отговаря на по-ранна версия. За Йов – възможно и преводачът да е съкратил материала.

Не винаги възстановяването на еврейската подложката на Септуагинта е лесна задача.

Примери за разлики и за превъзходство на септуагинтския тип

1) (по Emanuel Tov)
Gen 4:8 ויאמר קין אל הבל אחיו ויהי בהיותם בשׂדה ויקם קין אל הבל אחיו ויהרגהו׃

Буквален превод
И каза Каин на Авел, брат си. И ето, като бяха те в полето, стана Каин към Авел, брат си, и го уби.

Превод (по БГ. 1924г., програма e-sword):
А Каин каза това на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

Септуагинта:
καὶ εἶπεν Καιν πρὸς Αβελ τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ Διέλθωμεν εἰς τὸ πεδίον. καὶ ἐγένετο ἐν τῷ εἶναι αὐτοὺς ἐν τῷ πεδίῳ καὶ ἀνέστη Καιν ἐπὶ Αβελ τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ καὶ ἀπέκτεινεν αὐτόν.

И каза Каин на Авел, брат си: Да излезем в полето. И ето, като бяха те в полето, стана Каин към Авел, брат си, и го уби.

Очевиден пропуск на текст в Мазоретския вариант. (При него не става ясно какво именно е казал Каин)

2) (по Emanuel Tov)
Jos 2:15 Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

Jos 6:22 Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха съгледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко коквото има, според както й се заклехте.

Удебеленият текст липсва в Септуагинта. Очевидно е по-късна прибавка, защото няма как къщата да се опира на градската стена и после да остане цяла след междувременното тотално рухване на градската стена след обиколките на израилевата армия около нея с Ковчега начело.

3) Исая 7:14 (The reproducing (and illustration) below is for the current private research, so it doesn’t break the Copyright. Do not copy it anyway.)
isaia

Този пасаж в Септуагинта има изключително Христологично значение. Там думата е преведена като „parthenos”, което ясно значи „девствена жена“. Докато еврейската „alma” има по-широко значение, може да обозначава и „млада жена“, което и заляга във всички еврейски преводи, като има и устни предания, които обясняват каква е била точно тази млада жена (на еврейски има друга дума „betula“, която точно значи „девствена жена“ и е широко употребена в СЗ). Но трудно може да се приеме, че преводачът на Септуагинтския вариант използва зорлем неосновно значение на думата. Вероятно, „девствена“ е бил и архаичният смисъл. Но това не е късно изменение на текста35.

Все пак, предполага се, че в болшинството места на разлики в текста, мазоретският текст (винаги добре обгрижван) е по-близък до Urtext, Ausgangtext, Initial text. Тоест, макар, че Септуагинта е изходила от по-стар текст, преводът и последвалите актуализации внасят „повече шум”

Понятие Conjectural Emendation (cj)

Am 6:12a הירצון בסלע סוסים אם יחרושׁ בבקרים

Ще бягат ли коне по скала? Ще оре ли някой с волове?

Не е логично съчетанието на имагинерно и възможно действие. Затова се предполага, че текстът в последната дума е трябвало да се интерпретира с интервал вътре, тоест = две отделни думи:

בבקר ים

И така, REB отразява подобрението:

Ще бягат ли коне по скала? Ще оре ли някой морето с вол?

Подобни примери – Jdg 9:31 Ps 22:16 72:9 73:1 (по Emanuel Tov)

Издания

Библейският текст не е представен в пълнота в нито един ръкопис.

Все пак, има издания, следващи само М36.

Разделението между “научни” и “ненаучни” издания не е строго и не съвпада с “единичен ръкопис” – “критични”.
Научните са обикновено по единичен ръкопис (L, A) + справочен апарат, сглобен от анализ на представителите на бен Ашер традицията.

Варианти на съвременните издания на еврейската библия

1) Само М
2) М+ със варианти и cj в апарата:BH+ (BHK, BHS, BHQ) / HUB (дипломатични)
3) М+ със варианти и cj в текста: еклектически издания
4) не-М

Източници – RB1, RB2, L, A (Breuer, Cohen)

RB1 – на основа ашкенази ръкописи и първите печатни издания (на основа неспоменати ръкописи със сравнително късен произход) – 1488, 1494
RB2 – испански ръкописи (сефарадски), по-близки (се оказват) до L и А. Опира се на масора, таргуми и традиционни юдейски коментари
Критическа поредица на Haupt

BHK (Biblia Hebraica Kittel: идеята за придържане към мазоретски текст + апарат + коментарии)
1 – 1906 (RB2+)
2 – 1909-1913
3 – 1929-1937 + P.Kahle (той предлага базиране на L, понеже А не му го дават), 1951 (с добавка на Кумрански материали)

BHS (Biblia Hebraica Stuttgartensia)
4 – 1967-1977, 1997 Апаратът е сбор от всички останали източници, третирани равноценно

HUB – с L в липсващите места, наричана е Jerusalem Crown37.

Пръв критичен проект – Оксфорд, 2016 (OHB – Oxford Hebrew Bible)

BHQ (Biblia Hebraica Quinta)
5 – с пространен коментар за текстовите решения. Започната е в началото на 21век, първо излизат Рут-Песен на песните-Еклисиаст-Плач Йеремиев-Естир (Мегилот) през 2004г. Числа (вероятно последна) ще бъде готова след 2021 година (според Wikipedia).

Има идеи за комбиниране на еклектични (текстът е комбинация от различни източници) и дипломатични (текстът следва един източник и вариантите са дадени под черта) издания.

Типове преводи

Група 1 – бягат често от М: Коментарни преводи
Група 2 – бягат рядко от М: RSV, NRSV, NAB, NEB, REB, BJ, NJB, NJPS (NEB, REB – с най-много cj) . NRSV има забележки за промените.
Група 3 – не бягат от М (или от източника си): KJV, ASV, JPS, NASB, NKJV, NJPS, NLT, NIV. Те изключително рядко не следват М, в различни места (най-вече заради повредени места в М и представяне на собствени имена). Има разлика и в интерпретацията на паратекстовите елементи (кре-ктив).

Съвременните преводи – представят често неразпознаваем еклектичен текст.

Все пак, NEB и REB съдържат забележки за изборите. А при другите преводи не е ясно.

Пример за интерпретация спрямо немазоретски текстове.

Gen 49:10
Докато дойде Шило (мазоретски) -> Докато дойде при него полагащото му се (Септуагинта)

Разбира се, септуагинтският вариант е по-четим. Не става ясно кой е този „Шило“.

Подобни – Ps 38:20, 1Chr 4:22, Hag 2:15-16, Ps 71:3 -> Ps 31:3 (по Emanuel Tov)

1Sm 1:28 NRSV добавя в края си началото на стих 2:11 от Септуагинта (~ „и го остави там пред Господа”)

Примери за участие на трите типа текстове в НЗ.

Септуагинта – Библия на християните, поне за 130 – 230г, два века.

В Новия Завет има около 8000 стиха. В 5000 от тях се срещат цитати, терминология и алюзии към книгите на СЗ, неканонични и всякакви апокрифи.

Около 500 са чистите цитати.

Извън Каноничните книги имаме едва следните няколко цитати38:

1Енох

Юда – 4,6,13,14,16
Откровение – 2:4, 3:10, 19:20, 20:3

Марк 10:19-20
Знаеш заповедите – Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не лишавай, почитай баща си и майка си.

Второзаконие 24:14
Да не насилваш наемник, угнетен или сиромах.

Малахия 3:5
против ония, които насилват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирака.

Сирах 4:1Дете мое, не лишавай живота на бедния и не пропускай нуждаещи се очи. (съвпадение на глагола).

2Тимотей 2:19
всеки, който изповядва Господното име, да отстъпи от неправдата

Сирах 17:26върни се от неправда (близка лексика)

Матей 16:27
И тогава ще отдаде на всеки според делото му.

Сирах 35:22докато отдаде на човек според делото му (близка лексика)

Освен тези примери НЯМА39 (чисти) цитирания на неканоничните СЗ книги в НЗ. А и последните 2 изглеждат несигурни.

От тези 500 ясни цитати, едва за 150 можем да кажем, че са отличимо септуагинтски, като 90 от тях се намират в Павловите писания + Евреи (1/4 от целия НЗ) и 60 във всички останали книги.

Това говори, че Павел цитира предимно Септуагинта, защото аудиторията към която пише познава този тип текст.

А за написването на останалите 3/4 апостолите цитират по-скоро мазоретски вариант, така, както са го слушали в синагогите.

Примери:

1) Точен Септуагинтски цитат, но той напълно съвпада с Мазоретския си аналог.

Матей 4:6
Και λεγει αυτω ει υιος ει του θεου βαλε σεαυτον κατω γεγραπται γαρ
οτι τοις αγγελοις αυτου εντελειται περι σου και
επι χειρων αρουσι σε μηποτε προσκοψης προς λιθον τον ποδα σου

Псалм 91:11-12
οτι τοις αγγελοις αυτου εντελειται περι σου
του διαφυλαξαι σε εν πασαις ταις οδοις σου
επι χειρων αρουσι σε μηποτε προσκοψης προς λιθον τον ποδα σου

כי מלאכיו יצוה לך לשׁמרך בכל דרכיך׃ על כפים ישׂאונך פן תגף באבן רגלך׃

2) Цитира се по-скоро Мазоретски текст:

Mat 8:17
οπως πληρωθη το ρηθεν δια Ησαϊου του προφητου λεγοντος
αυτος τας ασθενειας ημων ελαβε και τας νοσους εβαστασεν

Той немощите ни взе и болестите понесе

Септуагинта

Isa 53:4
οὗτος τὰς ἁμαρτίας ἡμῶν φέρει καὶ περὶ ἡμῶν ὀδυνᾶται

Той греховете ни носи и заради нас страда

Мазоретски
אכן חלינו הוא נשׂא ומכאבינו סבלם
Но той немощите ни вдигна и със скърбите40 ни се натовари.

3) Явен Септуагинтски вариант:

Heb 10:5 Затова [Христос], като влиза в света, казва: – “Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;”

Ps 40:7
זבח ומנחה לא חפצת אזנים כרית לי עולה וחטאה לא שׁאלת׃

Жертва и принос Ти не хареса, уши си направил за мене; всеизгаряне и жертва за грях Ти не поиска.

Psa 39:7 (Септуагинта)
θυσίαν καὶ προσφορὰν οὐκ ἠθέλησας, ὠτία δὲ κατηρτίσω μοι· ὁλοκαύτωμα καὶ περὶ ἁμαρτίας οὐκ ᾔτησας.

Жертва и принос Ти не поиска, уши си ми устроил; всеизгаряне и за грях не си поискал.

НО: „уши” се появява като късна хармонизация към Мазоретския текст. В най-старите запазени Септуагинткси кодекси – S, B, A, имаме думата „тяло” (soma). Възможно е «създавам уши» да е еврейски идиом.

4) Самаритянско Петокнижие:

Деяния 7:4 14 16 32 (Идея от 19век – Стефан се опира на Самаритянското петокнижие).

4 – Тара умира (а според Мазоретския текст живее изключително дълго)
14 – 75 души излизат с Яков (срещу 70) = септуагинтския вариант
16 – Сихем като гроб на Яков (а Битие 50:13 – Махпелах, срещу Мамврий). Думата е въведена заради «Сихем» – мястото на висок статус за самаритяните или просто е асоцирана с Яков, който купува мястото или където е погребан Йосиф.
32 –
Exo 3:6 Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. (мазоретски)
Exo 3:15 Господ Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов (мазоретски)
(Act 7:32) “Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов. И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.41

От запазените 150 документа по Самаритянското петокнижие (еврейски, арамейски, арабски) – в 1900 места се съгласува със Септуагинта, срещу Мазоретския.

Изводи

Много късно се разбира, че става въпрос за различни начални-базови типове текстове.

– Евреите консервират успешно мазоретския тип и отричат септуагинтския като «зле преведен», неконсистентен и базиращ се на неясна подложка.
– до Ориген, има идея сред християните (лансирана и от Юстин Философ42), че евреите променят писанията си, за да извадят про-християнски аргументи.
– Така 15-те допълнителни книги са „неусетно” неглижирани до статут апокрифни. Но техният доказал се статут е на неканонични (включени са в Библията на първите християни и получават мястото си по авторитета на Атанасий и Йероним)

Има опасност от тълкуване още на канонично ниво. Лошата съвременна практика е всеки да си чете индивидуално, да прави изводи и да ги публикува в съвременните лесни медии. Забравя се, че книгите за писани в Църквата и за Църквата. Все по-малко се търси авторитет на ментор, наставник, пастор или теолог и се забравя, че „индивидуален християнин” е всъщност – оксиморон.

Тепърва предстои отваряне на вратата (за неканоничните книги) в широката Протестантска общност и преценяване на последствията.

Пример за опасност от предоверяване. Пример с Евангелие от Тома:

Загубеното Евангелие от Тома е преоткрито в коптски превод в Египетската пустиня. В текста се наблюдават ясни гностични елементи, но двама учени Crossan и Peterson43 изказват предположение, че те могат лесно да се елиминират като по-късна добавка и пред нас ще остане чист текст от Тома, писан в зората на НЗ писмен корпус. Това се развенчава, когато френският учен Nicolas Perrin превежда текста от коптски на древносирийски и установява, че то цитира превода Диатесарон на Татиан. (създаден след 180г.). Разбира се произходът на Евангелие от Тома – чист псевдоепиграф, писан от сирийски гностик, ползващ името на Тома (Тома е благовествал в Сирия).

Ползи от СЗ неканонични книги

Тези книги хвърлят мост между Заветите и дават представа за развитието на еврейското светоусещане:
– разбиране за еврейското творчество и влияние на съседните култури
– намиране на общи черти и вярвания в една разпръсната общност
– признаване на Писанията (другите, каноничните)
– търсене на разбиране на неизразим/непознаваем Бог
– как да Му бъдем угодни, и то извън земя, която ни е обещана, но не е наше притежание
– намиране на апокалиптичен отговор – в един бъдещ, променен свят
– определено пресътворяване и преобразуване на обетованата земя

Ползи от изучаването:
– пълноценно разбиране на значения на думи, синтаксис, концепции
– познаване на историята
– познаване на исторически, социален и религиозен контекст
– познаване на екзегетически контекст
– познаване на херменевтичен контекст
– познаване на канонически контекст

Определено, Божият глас не се чува само в Канона. Но книгите от съществуващото литературно обкръжение не са му равни по статус. Най-близо стоят неканоничните книги, които са полезни за изучаване и могат се разглеждат като “помощници” на каноничните (по мнение на автора, те трябва да са първи за четене след каноничните, преди прочее богословска литература). Категоризирането на останалите като апокрифни е вследствие на исторически църковен процес. Този исторически процес потвърждава само каноничните като източник на доктрина: изводи от неканонични и апокрифни в никакъв случай не трябва да противоречат на съдържанието на каноничните.

Приложения

Сентенции и любопитни факти

Има различни Канони за отделните деноминации. Протестантският е най-нов, най-кратък и най-гръмогласен.

Думата “Канон” поне до 5-ти век значи правило на вярата и норматив на истината и в никакъв случай каталог. Като „затворена колекция от Писания” се ползва чак от Давид Рункен през 1768г.

Древната Църква няма нашата обсесия от НЗ Писания.

Отците наред с Писанията цитират и лекционари. А те могат да цитират всичко.

Нашето възприемане на Библията като 1 книга е вследствие на книгопечатането. Модерните християни не знаят, че НЗ има история. Нека дебелата корица не внушава, че нищо не влиза и излиза.

За ранната Църква словото на говорещия епископ има по-голяма тежест от писаното. По принцип, говореното тогава важи повече от писаното, а и качеството на писане и препис е ниско. В древността ръкописите служат по-скоро за помощник на паметта, отколкото за източник на знание.

Откровение на Йоан докъм 3-4в. е било дискредитирано вследствие на злоупотребата с него от страна на монтанистите. А и езическата среда се отдалечава от климата на еврейската апокалиптична литература.

Изясняването как Писанията сами свидетелстват за своето Боговдъхновение е исторически църковен процес (на апостоли, пророци, синоди, епископи и реформатори).

Според самия Исус, Истината се донася от множество свидетели. Освен това, в Божеството, всяко Лице сочи към Другите.

Калвин твърди че трудовете на индивиди-строителни камъни, изразени и потвърдени в Писания (*спекула говорено/писано), раждат Църквата. Т.е., вдъхновението на Писанията предхожда разпознаването му от Църквата. (Понеже Църковното определение на Канона е ненадежно, Калвин замества “Църква” със “Святия Дух”.) Но, когато се казва, че Църквата е “на основата на апостолите и пророците”, се има предвид, че те съществуват “в Църквата”, като предсъществуваща. Тя съществува преди написването на Писания и Писанията съществуват преди признаването им от Църквата като Писания. Писанията са създадени от, в и за Църквата.

Ако обществото (късно) определя Канона, то е неизбежен въпросът – кое общество именно?

Ако протестантите казват, че Писанията са самоавторитетни, откъде (фактически) идва признаването на този авторитет?

Няма Канон без общност, която да му приеме авторитета, да съхрани Писанията, копира и използва за поклонение.

Даже да говорим само за авторитет на Духа (като признаващ фактор), пак имаме нужда от общество да разпознае това.

Продължителното съществуване на текст е индикатор за разпознаваща група, както и на такава по препис и поддръжка.

Принципът да не се канонизира книга, която цитира призната апокрифна, за дълго време е задържал Юда и Откровение.

Няма изявление в самото Писание, че Малахия е последният пророк. Неемия се бори с фалшиви пророци, но не отрича пророчеството по принцип.

Карл Барт: Библията е Словото на Бога за Църквата. Свидетелство за Божествено откровение. Средство, чрез което Откровението се приспособява към нас и става реално присъствие и събитие. (Но двете са неотделими)

За това ли ни е дадено Писанието, да извлечем и опишем всяка вечна идея и да го елиминираме от употреба?

Откровението не е въпрос на частни интерпретации.

Посланието, текстът и Църквата са неразплетимо втъкани.

Още Иреней Лионски показва до какво води подходът за тълкуване на Писанието само по себе си.

Винаги тенденцията трябва да бъде да намираме опора в историчността.

Без Писания няма как да оценяме традициите.

Не върви като самостоятелен нито един от двата подхода: събранието определя канона/канонът сам си се определя от вътрешна сила.

Винаги се опира до авторитета на Святия Дух, а това отваря врата за възможно неписано послание.

Канонизацията трябва да се мисли като процес, а не като решение на Съвет.

Много от тези книги (неканонични и апокрифни) са били приемани от най-ранните последователи на Исус.

Списък неканонични книги

I Езра (преразказва части от II Летописи, Езра и Неемия (последните две са обединени под името II Езра) плюс допълнителен разказ за победния спор на тримата телохранители на цар Дарий със Зоровавел.) 44
Юдит
Товит
Макавейски 1,2,3,4
Псалм 151
Песни45:
– Мойсей, при Изхода
– Мойсей, при Второзаконието
– Молитва на Анна, майка на Самуил
– Молитва на Авакум
– Молитва на Исая
– Молитва на Йона
– Молитва на Азария
– Химн на тримата младежи
– Молитва на Мария, Богородица
– Молитва на Захария
– Песен на Исая
– Молитва на Йезекия
– Молитва на Манасия
– Молитва на Симеон
– Сутрешна молитва

Мъдрост Соломонова
Сирах
Псалми Солмонови
Барух
Послание на Йеремия
Сузана
Бел и драконът

Нов завет:
1Климент, Дидахи, Пастир на Ерм
2Климент, Варнава

Списък СЗ псевдоепиграфи 46

Апокалипсиси

Енох 1 (етиопски-геез, фрагменти на арамейски и още по-малко на гръцки и латински: 1-36 Книга на стражите 300-200 пр.Хр., 37-71 Притчи на Енох -> 100г.сл.Хр.) [-3век – +1век]
Енох 2 (старобългарски след края на 19-ти век: Тайните на Енох: фрагменти на коптски след 2009) [+1век]
Езра 4 [70->218 сл.Хр., макар и някъде приписвано на самия Езра] . (Запазено само в преводи – латински, сирийски, арабски, етиопски, грузински и арменски. Споменава за 94 книги за употреба сред евреите)
Апокалипсис на Авраам
Барух 2
(сирийски), 3 (гръцки)
Апокалипсис на Софония
Апокалипсис на Данаил

Завети

Завет на Авраам
Завети на 12-те патриарси [цитира Енох 1] (еврейски, гръцки -> 2в.сл.Хр. Еврейска подложка с християнска допреработка).
Завет на Йов
Завет на Мойсей (известна и като Възнесение на Мойсей)
Завет на Соломон

Поезия

Псалми 152, 153, 154, 155
Молитва на Йосиф
Молитва на Яков

Писания

Писмо на Аристей
Юбилеи (запазени на геез, 4-ти век. Фрагменти на еврейски от Кумран, 160-150пр.Хр.) [Покрива много неща от Битие, с Мойсей във второ лице]
Мъченичество на Исая
Йосиф и Асенет
Животът на Адам и Ева
Псевдо-Филон, Библейски древности
Животът на пророците
Стълбата на Яков
Барух 4
Янис и Ямврий
История на Рехабитите
Елдад и Модад

Мъдрост

Псевдо-Фокилид
Сентенции на Менандър, сириец

Други

Ахикар (6в.пр.Хр.)
Астрологични трудове на Авраам
Книга на гигантите
Апокалисис на Елхасай
Апокалипсис на псевдо-Методий
Трудове на пророка Гад
Оракулът на Хистапс
Псевдо-Йоан
Псевдо-Самсон
Етиопска история на Йосиф
Кодекс Мани-колон
Документ от Дамаск
Химн на перлата
Храмов свитък
Някои книги по Закона
Апокалипис на Езра
(запазени само две гръцки копия, явен късен произход: 2->9в. сл.Хр.)
Пешарим
Оракули на Сибилин
Трактат на Сим
Възнесение на Исая
Правила на общината
Енох 3
[+2 -> +5] (Еврейски)

Списък апокрифи НЗ

Евангелиета

– Протоевангелие (книга) на Яков
– История на детството от Тома
– Арабско евангелие на детството
– Арменско евангелие на детството
– История на Йосиф дърводелеца
– Евангелие за раждането на Мария
– Евангелие от Никодим == Деяния на Пилат
– Евангелие от Вартоломей

Евангелие на Тома, Евангелие от Филип, Евангелие от Юда, Евангелие от Мария Магдалена, Евангелие на Истината (Във всички тях се наблюдават географски и етнографски пропуски спрямо Палестина,типично за хора, които пишат «отдалече»).

– Неизвестно евангелие (папирус на Егертон 2)
– Евангелие на евреите
, на семитски език, превеждано от Йероним. Изгубено. Съгласно Никифор е било голямо почти колкото Матей. Разполагаме само с цитати у Климент Александрийски, Ориген, Йероним и Кирил Йерусалимски.
– Евангелие на египтяните – изгубено.
– Евангелие от Петър: чак в 1886 е открит фрагмент.

Деяния на

– Андрей, Тома, Филип Андрей и Матей, Вартоломей, Тадей, Варнава
– Павел, Петър, Йоан

Послания

– Апостолско послание – открито през 1895г. на коптски език. С добавки на латински и етиопски. Датира от 180г. Авторът е запознат с множество библейски книги. Съдържа крайна апокалиптична част. Има гностически характер.
– Трето коринтяни – част от Деяния на Павел, ценено в Арменската църква.
– Послание към Лаодикийците. Явен апокриф, но почитан 1000г. от западната църква.
– Кореспонденция на Павел със Сенека

Апокалипсиси на

– Петър (по Мураториев канон). Приет от Климент Александрийски, но не от Евсевий и Йероним. Намерен 1886г. на гръцки частичен и 1910г. на етиопски – пълен.
– Павел

Линкове към текстове

Свитъци от Мъртво море
https://www.deadseascrolls.org.il/?locale=en_US
http://dss.collections.imj.org.il/

Кодекс Алепу
http://aleppocodex.org/

Ленинградски кодекс
https://archive.org/stream/Leningrad_Codex/Leningrad#mode/2up

RB2
https://archive.org/stream/The_Second_Rabbinic_Bible_Vol_1/1#page/n0/mode/2up
https://archive.org/stream/The_Second_Rabbinic_Bible_Vol_2/2#page/n0/mode/2up
https://archive.org/stream/The_Second_Rabbinic_Bible_Vol_3/3#page/n0/mode/2up
https://archive.org/stream/The_Second_Rabbinic_Bible_Vol_4/4#page/n0/mode/2up

KJV, апокрифи
https://www.kingjamesbibleonline.org/Apocrypha-Books/

Самаритянско петокнижие
https://archive.org/stream/derhebrischepen00gall#page/n201/mode/2up
https://archive.org/stream/derhebrisc00gall#page/113/mode/2up
https://archive.org/stream/derhebrisch00gall#page/207/mode/2up
https://archive.org/stream/derhebr00gall#page/265/mode/2up
https://archive.org/stream/derhebrischep00gall#page/n121/mode/2up
http://www.schorch.at/html/samaritanus_english.html

Септуагинта (Ватикански кодекс)
http://digi.vatlib.it/view/MSS_Vat.gr.1209
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/01.OTGreek.Vat.v1.Octat.p1.Gen.Brooke.McLean.1906.#page/n5/mode/2up
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/02.OTGreek.Vat.v1.Octat.p2.Ex.Lev.Brooke.McLean.1909.#page/n5/mode/2up
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/03.OTGreek.Vat.v1.Octat.p3.Num.Deut.Brooke.McLean.1911#page/n5/mode/2up
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/04.OTGreek.Vat.v1.Octat.p4.JoshJudRuth.Brooke.McLean.1917.#page/n7/mode/2up
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/05.OTGreek.Vat.v2.LHB.p1.Sam.I.II.Brooke.McLean.Thackeray.1927.#page/n7/mode/2up
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/06.OTGreek.Vat.v2.LHB.p2.Kings.I.II.Brooke.McLean.1930.#page/n7/mode/2up
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/07.OTGreek.Vat.v2.LHB.p3.Chron.I.II.Brooke.McLean.Thackeray.1932.#page/n7/mode/2up
https://archive.org/stream/OldTestamentGreeklxxTextCodexVaticanus/08.OTGreek.Vat.v2.LHB.p4.Esdras.Ez.Neh.Brooke.McLean.Thackeray.1935.#page/n7/mode/2up
https://archive.org/stream/02196788.1216.emory.edu/02196788_1216#page/n1/mode/2up

BHS – http://www.academic-bible.com/en/online-bibles/biblia-hebraica-stuttgartensia-bhs/read-the-bible-text/bibel/text/lesen/stelle/1/10001/19999/ch/4fc3b5d891e421ed57355b9bb8850337/

Септуагинта – http://www.academic-bible.com/en/online-bibles/septuagint-lxx/read-the-bible-text/bibel/text/lesen/stelle/1/10001/19999/ch/4fc3b5d891e421ed57355b9bb8850337/

Вулгата – http://www.academic-bible.com/en/online-bibles/biblia-sacra-vulgata/read-the-bible-text/bibel/text/lesen/stelle/1/10001/19999/ch/4fc3b5d891e421ed57355b9bb8850337/

BHQ – http://www.academic-bible.com/en/home/current-projects/biblia-hebraica-quinta-bhq/

HUBP – http://www.hum.huji.ac.il/english/units.php?cat=5015&incat=4982

Бележки:

1 картинка – Wikipedia

2 Още позната и като Първа Енох. Съществуват Втора Енох и Трета Енох, запазени до нас съответно на старобългарски и еврейски, разпознавани като псевдоепиграфи и по други белези.

3 Според изданието Rahlfs, Septuaginta. Този брой може леко да варира.

4 С лека разлика в списъка.

5 А някои от тях – и съвсем канонични за Етиопската църква.

6 Преводите на СЗ на арамейски.

7 С това значение думата се натоварва едва през 18-век, а дотогава значи в църковен контекст „правило на вярата“.

8 Изложението надолу е по Брус Метцгер.

9 Помежду множеството антипротестантски и антиправославни решения на този събор, окончателно се фиксира броят свещени книги.

10 Например, има идея, че още на първия вселенски събор в Никея 325г., с благословията на император Константин, се фиксира канонът. Изглежда, че това е лансирано именно от книгата на Дан Браун Шифърът на Леонардо. Затова, в английската Wikipedia изрично е подчертано, че няма сведения за разискване на текстовия канон в Никея.
За определянето на СЗ канон в среда на юдаизма се описват следните истории: Йоханан бен Заккай (духовният наследник на познатия ни от НЗ Гамалиил), успява да напусне Йерусалим през римската обсада. Заловен, той спечелва симпатия пред Веспасиан и императорът му разрешава да изнесе еврейските писания, също пуска някои книжници {същата история разказва и Йосиф Флавий (сам бивш фарисей) в Юдейските войни, кн.3 гл.8 в края и в Автобиография гл.75, като своя заслуга. А Йосиф напуска Юдея през 71г. и се заселва в Рим, където и пише своите съчинения}. Те основават езикова школа в Явне (Ямния). Към тях се присъединяват и други книжници, оцелели след погрома и Керем Явне (Лозата Явне) става главен духовен център. Там те провеждат конгрес в края на века, който се занимава с канонизация и фиксират книгите на завета.
Няма запазени подробности за процеса, както и други исторически материали за потвърждение на всичко това. Даже, идеята за финализиране на канона в Явне е първо предложена от Хайнрих Грец, 1871г. Понастоящем е сериозно дискредитирана.

11 От особено значение е откритата през 20-век Угаритска култура.

12 Популярна еврейска абревиатура за Мойсей бен Маймон, най-изтъкнатият юдейски средновековен мислител и философ.

13 Израелският писател Амнон Шамош пише книга за изнасянето, Короната: история на Кодекс Алепу, публикувана през 1987г. Вероятно не е превеждана от иврит изобщо. Има и друга книга от Мати Фридман Кодекс Алепу (2016г.), която е налична в мрежата. Историята на кодекса е достойна за трилър.

14 По Лаперузас, стр.32

15 Според NA28, справочен апарат

16 Класифицирането се стреми да отдели два слоя (по терминологията на Emanuel Tov, стр.240,284): литературен (тоест, неотделим от първоначалния текст: за НЗ такъв е, например, текстът Йоан 7:53-8:11. Случаят с жената, хваната в прелюбодейство е късна добавка, но, по много причини, неотделима) и екзегетичен (пак късна добавка, която дообяснява текста от позиция на редактора и не е строго необходима). Естествено, разграничението е спорен предмет и изисква колосална компетенция.

17 При него и се появяват елементи на Масора: Парва (ктана) – отстрани, главна ; Магна (гдола) – отгоре/отдолу, вторична

18 По Emanuel Tov, стр.173

19 Предположения за произхода на самаритяните:
– от заселници след Асирийското завладяване. 2Царе 17:24 – 17:41. По традиция се считат за „кути“, от персийските планини
– собствена легенда за единственото племе, чист наследник на дошлите от Египет израилтяни
Особености: Предсамаритянските и самаритянските текстове добавят допълнителна вътрешна хармонизация, изтъкват планината Геризим и Сихем (Шехем) като място за поклонение (от географията на Самария). Премахват антропологични божии референции. Признават само Петокнижието и Исус Навин.

20 Прозелит, според някои, той и Онкелос, създал едноименния Таргум, са едно и също лице.

21 По Emanuel Tov, стр.176

22 Не може да се говори и за постепенно-линейно канонизиране Закон-Пророци-Писания, нито за отчетлива терминология за отделните три части (по Timothy Lim, глава The emergency of the Canon reconsidered и по Exploring the Origins of the Bible глава Torah, Torah, Torah. The emergence of the Tripatrite Canon, Stephen Demster)

23 По Exploring the Origins of the Bible глава Writings Ostensibly outside the Canon, James H. Charlesworth

24 Или „ереси“, тоест, религиозни партии, без съвременния заклеймяващ смисъл

25 Това са книгите, които са в Септуагинта и отсъстват в началната мазоретска компилация.

26 СЗ в шест колони – мазоретски текст, транскрипция с гръцки букви, превод на Теодотий, превод на Симахий и собствена редакция на Септуагинта към мазоретския текст. Разбира се, и до Ориген, Юстин, Теодотий и Симахий изучават еврейски, но Ориген специално публикува тази втора колона на транскрипция с гръцки букви, за да представи еврейския текст в една четима за всички форма и да разкрие неговата структура и ритмика. Така да насочи масовото внимание към него.

27 Че Петокнижието е преведено от 72 книжници, работили поотделно, и после като се сверил резултатът, всичко съвпадало.

28 Самаритянското петокнижие и самите Мазоретски кодекси произлизат от по-късен стадий на типовете, без представка „прото“.

29 Без 1-4 Макавеи, Молитва на Манасия. Липсващи Битие 1:1-46:28а и Псалм 105:27-137:6б са били заменени с късна добавка (15 век). НЗ липсва 1,2 Тимотей, Тит, Филемон и Откровение, много липсващи отделни стихове.

30 Половин СЗ Септуагинта, Цял НЗ с липсващи стихове, но с цели неканонични книги. Още – Варнава, части от Пастир на Ерм.

31 Без 3,4 Макавеи, Песни Соломонови, Псалм 151 и Оди. Съдържа 1,2Климент. Липсващи стихове.

32 Литературни особености:
Някои места са и свободни от евраизми.
Езикът на Септуагинта (или езикът на гръкоговорящата александрийска диаспора) притежава характеристики досега несрещани в гръцкия, не непременно евраизми.
Еврейското finite verb + Infinitivus absolutus се предава с circumstantial participle (рядко в класическия).
Не се използват конструкции с идея да наложат нещо ново в езика, всичко има някакво гръцко основание.
Различен стил в книгите: формален и неформален гръцки Единствено 2-4 Макавеи гонят висок стил.
Има граматически грешки заради буквализъм и неправилно предаване на падежи.

33 Проект, целящ да създаде Библия за употреба от всички.

34 В началото, МК на Израел обявява цена за всеки намерен ръкопис. Бедуините изхитряват и късат много свитъци на отделни парчета, което затруднява обратното им сглобяване.

35 Посоченият пасаж е от Кумран, от израелския сайт, който цифровизира и излага ръкописите. Самият ръкопис е от 3в. Пр.Хр.

36 С абревиатури M – Мазоретски текст, L – Ленинградски кодекс, A – Кодекс Алепу RB – Равинска Библия (наричана още Miqra’ot Gdolot), HUB – Hebrew University Bible

37 Тоест, „корона“ е не само вирусът, но и най-значимият ръкопис в човешката история.

38 Изключва се обща терминология като например “овце без пастир” (Матей 9:36, Марк 6:34) – преди да бъде споменато в Юдит 11:19, го намираме поне във 2Летописи 18:16

39 Посочените данни са от анализ на справочния материал на NA28 относно препратки.

40 Тази дума може да означава и „болести“.

41 Най-добре покрит от самаритянския текст, който тук не е показан.

42 Диалог с евреина Трифон, глави 68,71,72,73 – с приведени няколко примера.

43 Изложено по Exploring the Origins of the Bible, глава The Apocryhpal Jesus. Assesing the possibilities and Problems, Craig Evans.

44 С номерацията на книгите на Езра има голямо объркване по различните традиции.

45 Или – Оди, някои представляват разширен вариант на споменати в каноничните книги песни.

46 Възможно е официалното название на български да се разминава леко с тук споменатото. Авторът ще бъде благодарен за споменаването на пропусната книга.

Използвани материали:

Textual Criticism of the Hebrew Bible, 3rd Edition, 2012, Emanuel Tov

The Canon of the New Testament. Its Origin, Development, and Significance (1964- …,) ,Bruce Metzger, в руски превод (“Канон Нового Завета”, 2008г.)

A Grammar of Biblical Hebrew, Jouon-Muraoka, 2rd, 2011

A Syntax of Septuagint Greek (T.Muraoka, 2016)

Ръкописите от Мъртво море, 2002, Е.М.Лаперузас

Myths and mistakes in New Testament textual criticism, 2019, E.Hixson, P.Gurry

The development of the canon. (статия от www.scribd.com)

Exploring the Origins of the Bible, Craig Evans, Emanuel Tov, 2008)

The Formation of the Jewish Canon, Timothy Lim, 2013

Wikipedia на различни езици

СЗ Библии:

Biblia Hebraica Stuttgartensia, 5rd, 1997
Biblia Hebraica Quinta, Megilloth, 2004
Biblia Hebraica Quinta, Genesis, 2015
Septuaginta, Rahlfs-Hahnart, 2rd, 2006
Сайт www.biblehub.org

НЗ:
Novum Testamentum Graece, 28th, 2013

PC програма e-sword