„Вяра и страх“ (бележки от неделната проповед)
Мат. 14:22-33
П-р Гр. Стоевски
ХЦ „Св. Троица“, 15 март, 2020г.
Въведение:
Намираме се в безпрецедентна ситуация за нас, но не и за Църквата в световен мащаб, в историческа перспектива. През своите почти 2000 от съществуването си, Христовата църква е оцеляла и надживяла всякакви кризи и опасности, защото „Този, който е в нас е по-велик от онзи, който е в света.“ (1 Йоаново 4:4)
Колкото и странно да звучи, библейската перспектива е винаги различна от нашата, човешка перспектива за нещата.
1. Основният принцип – Кесаревото кесарю, Божието Богу! Марк 12:17
2. Библията ни насърчава да считаме изпитанията за голяма радост – Яков 1:2-4
3. Библията ни насърчава, че всичко съдейства а доброто на тези, които обичат Бога – Римл. 8:28
4. Библията ни насърчава да се приближаваме при Бога и да измиваме не само ръцете си, но да очистваме сърцата си – Яков 4:8
5. Библията ни насърчава да се радваме във всяка ситуация, като предаваме нашите просби и молби на Бога за да получим Христовият мир, който да пази сърцата ни – Филип. 4:4-7
Как можем да имаме библейска перспектива за ситуацията днес?
Как можем да имаме мир в сърцата и спокойствие в душата?
Как можем да не се поддаваме на страха, но да се изпълним с вяра в утрешния ден?
Нека заедно разгледаме един епизод от живота на ап. Петър, записан в Евангелието от Матей 14:22-33
План на Евангелието от Матей:
1-4 гл. – представяне на Исус и връзка със Стария Завет
5-18 гл. – Служение и проповед в Галилея (5-7 – Проповед на планината)
19-25 гл. – Служение в Юдея и Перея
26-28 гл.– страдание, кръстна смърт, възкресение и поръчение
Матей – син на Алфей, бирник, един от 12-те Апостоли
Дата – периода 58-63 г. сл. Хр.
Преглед на текста:
Ст. 22-23 След чудото, големия успех и голямата популярност, Исус се оттегля да се помоли насаме.
Дори и Христос има нужда да остава сам…Днес ние се плашим от самотата – не знаем как да останем насаме със себе си – съзнанието ни толкова е обсебено от медии, социални мрежи, телевизия, че не знаем как да говорим със себе си, не знаем как да говорим с Бога…сърцата ни не могат да утихнат, да се успокоят, да си починат…
Джон Максуел ни учи, че всеки проблем е възможност и всяка криза е всъщност възможност за промяна…Къде е възможността на днешната ситуация? Да се научим да бъдем със себе си, да се научим да бъдем с близките си…Целият свят излиза в принудителен отпуск…
1. СИТУАЦИЯТА
Ст. 24 – през това време, ладията навлиза в езерото и е блъскана от вълни – Галилейското езеро е дълго 21 км и широко 13 км, намира се на 209 м под морското равнище (второто след Мъртво море най-ниско сладководно езеро). От май до октомври е нещо обичайно да се извие бурен вятър, който се спуска през процепите на планината Ермон и предизвиква внезапни бури в езерото.
Насрещен вятър – корабоплаването по това време още не е достатъчно развито да се използва насрещния вятър, а се разчита основно на попътен вятър и гребла.
2. ЯВЛЕНИЕТО
Ст. 25, 26 – в четвъртата стража – 03:00 – 06:00 – когато човек е най-уморен…Исус отива при тях – да помним, той е Бог, въплътил се в човек, затова има власт над законите на физиката – това, че нямаме обяснение, не означава, че не е станало.
Учениците мислят, че виждат призрак и от страх извикват…
Ст. 27 – гласът на Исус ги успокоява – „дерзайте“ – гръцката дума означава бъдете смели, бъдете насърчени!
Да чуеш и разпознаеш Христовия глас, посред бурята – това е белега на истинския Христов последовател, независимо от коя традиция – православна, католическа или протестантска
Йоан 10:27-28 – днес ние делим вярващите на различни църкви и деноминации. В Библията има само няколко ясни критерии – 1) способността да чуваш и разпознаваш Христовия глас 2) да проявяваш любов към ближния (Йоан 14:35)
3. РЕШЕНИЕТО
Ст. 28 – спонтанното решение на ап. Петър – да отиде при Исус. Във вярата има спонтанност, когато човек не рационализира прекалено много. Това не е лудост, или временна загуба на разсъдъка, а искрено доверие в Божия глас.
Ст. 29 – Ела! – ап. Петър извършва чудо – ходи по водата. Когато човек гледа към Исус, доверя се на Исус – може да върши чудеса, прави неща, които според другите са невъзможни
Той ходи по водата, когато гледа към Исус.
4. ПРОБЛЕМЪТ
Ст. 30 – като се огледа, обаче, видя силния вятър, вълните – уплаши се и започна да потъва.
Соловите акции не винаги завършват както сме си мислили…
Следва най-кратката, но и най-искрена молитва – „Господи, избави ме!“
Ст. 31 – Исус му протяга ръка, но също и го укорява – маловерецо, защо се усъмни?
Днес всеки от нас има избор накъде да гледа – към Исус, и да ходи по водата, или към силния вятър и вълните и да започне да потъва, скован от страх.
Пример от спасителите на плажа – това, което реално предизвиква смърт на давещия се човек е паниката и страхът.
„Внезапната загуба на надежда и кураж могат да имат смъртоносен ефект“ (Виктор Франкъл)
5. РАЗРЕШЕНИЕТО
Какво става след това?
Ст. 32 – влязоха в Ладията – всички бяха заедно! Господ Исус и 12-те апостоли!
Християнството е споделена вяра – тя се споделя в общност. Дори и да сме изолирани физически, трябва заедно да положим усилия и да поддържаме нашата общност. Днес имаме уникалните средства като Интернет, телефон, социални медии и т.н.
Не случайно централната част на православните храмове се нарича „кораб“ – алюзия с Кораба на Ной, но и с ладията, където са апостолите и сам Господ Исус!
Вятърът утихна – изведнъж бурята изчезна, ситуацията се подобри, настана мир и нормалност отново.
Ст. 33 – онези, които бяха в ладията – които бяха в християнската общност – изповядаха Исус като Божий син! Те видяха и преживяха Божията сила – като общност!
6. ИЗВОДИ ДА НАС
1. Да приветстваме възможността да бъдем сами, със семейството си
2. Да не се фокусираме прекалено много на силния вятър и бурята в живота, която ни сковава от страх
3. Да насочим поглед към Бога, към Господ Исус Христос
4. Да бъдем част от християнска общност и да споделяме вярата си в християнска общност
5. Рано или късно бурята ще утихне и ще изповядаме „Наистина, Ти си Божий Син!“