Въведение:
Живеем в особени обстоятелства. Страхуваме се от зараза, страхуваме се от безпаричие, страхуваме се от утрешния ден…дали не е време да си зададем някои важни, екзистенциални въпроси?
Какво е моето призвание? Каква е моята мисия? Каква е моята цел?
Какво можем да научим от примера на ап. Павел?
Преглед на текста:
Ст. 14-15 – ап. Павел обяснява на римските вярващи защо им е писал „по-дързостно“, т.е. по-директно, по-наставнически
Описание на римските вярващи:
- Пълни с благост – agathosini – доброта, добронамереност, благост
- Изпълнени с всяко знание – gnosis – познания за християнската вяра, мъдрост за правилно живеене, кое е морално и кое – не
- Можете да се наставлявате един друг – способност за духовно съветничество помежду си.
Днес съвременният свят извежда в специализирани функции духовното съветничество – само дипломирани психолози и психотерапевти – всъщност, всеки вярващ човек, който отговаря на горните 3 критерия може да дава и духовен съвет.
Това описание на римската църква – описва ли и днес нашата църква?
Какво биха казали вярващите хора в древен Рим за състоянието на църквата днес? – например за последното изявление на папата…
Какво би казал ап. Павел за днешната църква? Дали би използвал същите три думи?
Това са въпроси за размисъл и смирение…
- Призванието на апостола – служител и свещеник
Апостолът говори по-дързостно, по-директно, защото той има функции, които е получил по Божия благодат. Кои са те?
- Служител – liturgos – като държавен служител, който е получил власт от авторитета на държавата – служител, който е получил власт от Бога
Обект на неговата дейност са „езичниците“ – тези, които никога не са чули за Христос…
- Свещенослужител – благовестието е свещенослужене!
По Джон Стот:
„Всички благовестители са свещеници, защото дават повярвалите като принос към Бога.“
Както свещеникът осветява даровете по време на литургия, така и новоповярвалите са принос към Бога, осветен от Святия Дух.
Тук са разкрити и двете основни задачи на Църквата – богослужението и свидетелстването…Богослужението води към свидетелстване, а свидетелстването – към богослужение“.
Това е един вечно повтарящ се кръговрат. За да е жива една църква, за да расте – трябва да извършва богослужение и трябва вярващите хора да свидетелстват.
Къде сме ние като църква по тази формула? Знаем ли, че когато споделяме вярата си, ние всъщност свещенодействаме?
- Постиженията на апостола – това, което Христос е извършил чрез мен
Ст. 17-18 – да се похваля с това, което Христос е извършил чрез мен – ап. Павел не дръзва да изброява всички свои духовни постижения и приключения, а се ограничава само с фразата „това, което Христос е извършил чрез мен“.
Така, възниква въпросът – имам ли аз с какво да се похваля? Какво е извършил Христос чрез мен? Имаш ли ти с какво да се похвалиш, в тази светлина?
„чрез слово и дело“ – основни средства в благовестието…
Само „слово“ не е достатъчно – например улични евангелизации…
Само „дело“ не е достатъчно – социални дейности, грижи за хора в неравностойно положение
- Мисията на апостола – да проповядва благовестието чрез Божията сила
Ст. 19 – две проявления на Божията сила „динамис“
- Силата на знаменията и чудесата – виждаме ги описани в Библията, виждаме ли ги и днес?
- Силата на Святия Дух – как се проявява силата на Святия Дух?
Не само в знамения и чудеса, но и в дела на вярата, променен живот, отговорени молитви, но също и в силата на Божието слово, което е „меч на Духа“ (Ефесяни 6:17)
„От Йерусалим до Илирик“ – мисията на ап. Павел има и географско измерение – огромна област.
Като четем Деяния на апостолите – неговата стратегия са големите градове, които са център на обществения живот, център на културата, там се случват нещата.
След като е посетил и проповядвал в големите градове на Римската империя по това време – Антиохия Сирийска, Ефес, Филипи, Солун, Атина, Коринт – сега задачата за благовестието е на местните презвитери – да продължат делото на апостола.
Пример с град Филипи и последвалото християнско свидетелство в околните римски провинции – Родопи, Тракия, Македония, Мизия
Ст. 20 – ето и Целта/Мисията на Апостола – да проповядва благовестието там, където не е известно Христовото име.
Тази дефиниция може да се приложи не само географски, но и в различните социални групи на обществото – млади хора, бизнеса, военни, полицаи, мотористи, програмисти…
Ст. 21 – Исая 52:15 – пророчество за езичниците
Кои са „езичниците“ днес? Къде днес не е известно Христовото име? Географски, социално?
Каква е моето призвание? Какви са моите духовни постижения? Какво е извършил Христос чрез мен? Каква е моята мисия?