(Български) “Призвание, мисия и цел – примерът на ап. Павел”

Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Въведение:

Живеем в особени обстоятелства. Страхуваме се от зараза, страхуваме се от безпаричие, страхуваме се от утрешния ден…дали не е време да си зададем някои важни, екзистенциални въпроси?

Какво е моето призвание? Каква е моята мисия? Каква е моята цел?

Какво можем да научим от примера на ап. Павел?

Преглед на текста:

Ст. 14-15 – ап. Павел обяснява на римските вярващи защо им е писал „по-дързостно“, т.е. по-директно, по-наставнически

Описание на римските вярващи:

  • Пълни с благост – agathosini – доброта, добронамереност, благост
  • Изпълнени с всяко знание – gnosis – познания за християнската вяра, мъдрост за правилно живеене, кое е морално и кое – не
  • Можете да се наставлявате един друг – способност за духовно съветничество помежду си.

Днес съвременният свят извежда в специализирани функции духовното съветничество – само дипломирани психолози и психотерапевти – всъщност, всеки вярващ човек, който отговаря на горните 3 критерия може да дава и духовен съвет.

 

Това описание на римската църква – описва ли и днес нашата църква?

Какво биха казали вярващите хора в древен Рим за състоянието на църквата днес? – например за последното изявление на папата…

Какво би казал ап. Павел за днешната църква? Дали би използвал същите три думи?

Това са въпроси за размисъл и смирение…

  1. Призванието на апостола – служител и свещеник

Апостолът говори по-дързостно, по-директно, защото той има функции, които е получил по Божия благодат. Кои са те?

  • Служител – liturgos – като държавен служител, който е получил власт от авторитета на държавата – служител, който е получил власт от Бога

Обект на неговата дейност са „езичниците“ – тези, които никога не са чули за Христос…

  • Свещенослужител – благовестието е свещенослужене!

По Джон Стот:

„Всички благовестители са свещеници, защото дават повярвалите като принос към Бога.“

Както свещеникът осветява даровете по време на литургия, така и новоповярвалите са принос към Бога, осветен от Святия Дух.

Тук са разкрити и двете основни задачи на Църквата – богослужението и свидетелстването…Богослужението води към свидетелстване, а свидетелстването – към богослужение“.

Това е един вечно повтарящ се кръговрат. За да е жива една църква, за да расте – трябва да извършва богослужение и трябва вярващите хора да свидетелстват.

Къде сме ние като църква по тази формула? Знаем ли, че когато споделяме вярата си, ние всъщност свещенодействаме?

  1. Постиженията на апостола – това, което Христос е извършил чрез мен

Ст. 17-18 – да се похваля с това, което Христос е извършил чрез мен – ап. Павел не дръзва да изброява всички свои духовни постижения и приключения, а се ограничава само с фразата „това, което Христос е извършил чрез мен“.

Така, възниква въпросът – имам ли аз с какво да се похваля? Какво е извършил Христос чрез мен? Имаш ли ти с какво да се похвалиш, в тази светлина?

„чрез слово и дело“ – основни средства в благовестието…

Само „слово“ не е достатъчно – например улични евангелизации…

Само „дело“ не е достатъчно – социални дейности, грижи за хора в неравностойно положение

 

  1. Мисията на апостола – да проповядва благовестието чрез Божията сила

Ст. 19 – две проявления на Божията сила „динамис“

  • Силата на знаменията и чудесата – виждаме ги описани в Библията, виждаме ли ги и днес?
  • Силата на Святия Дух – как се проявява силата на Святия Дух?

Не само в знамения и чудеса, но и в дела на вярата, променен живот, отговорени молитви, но също и в силата на Божието слово, което е „меч на Духа“ (Ефесяни 6:17)

„От Йерусалим до Илирик“ – мисията на ап. Павел има и географско измерение – огромна област.

Като четем Деяния на апостолите – неговата стратегия са големите градове, които са център на обществения живот, център на културата, там се случват нещата.

След като е посетил и проповядвал в големите градове на Римската империя по това време – Антиохия Сирийска, Ефес, Филипи, Солун, Атина, Коринт – сега задачата за благовестието е на местните презвитери – да продължат делото на апостола.

Пример с град Филипи и последвалото християнско свидетелство в околните римски провинции – Родопи, Тракия, Македония, Мизия

Ст. 20 – ето и Целта/Мисията на Апостола – да проповядва благовестието там, където не е известно Христовото име.

Тази дефиниция може да се приложи не само географски, но и в различните социални групи на обществото – млади хора, бизнеса, военни, полицаи, мотористи, програмисти…

Ст. 21 – Исая 52:15 – пророчество за езичниците

Кои са „езичниците“ днес? Къде днес не е известно Христовото име? Географски, социално?

Каква е моето призвание? Какви са моите духовни постижения? Какво е извършил Христос чрез мен? Каква е моята мисия?