“Да приветстваме Царя!“
Марк 11:1-11
ХЦ „Св. Троица“
П-р Гр. Стоевски,
12 април, 2020г.
Въведение:
Голямата дилема има в обществото – да затворим ли църквите или не? Въпросът е сгрешен още при неговото задаване. Църквата Христова не може да се „затвори“ или „забрани“ или „отмени“. Който и да се е опитал през човешката история вече повече от 2000г. не е успял.
Въпросът е друг – да се затворят ли храмовете? Само православните ли, или и другите, в които няма икони?
Целта да се затворят храмовете е да не се събират вярващите. Тук идва голямото противоречие, обаче, защото за разлика от други религии, Христовата вяра се изповядва в общност, койнония, а не индивидуално и в самоизолация (метафорите в Свещеното Писание са за Тяло Христово, Семейство, Храм, Здание и Пастир и стадо и т.н. – всички съдържат идеята за общност, заедност!). Има два аспекта, като две страни на една монета…личната вяра и духовно общение с един възкръснал Спасител (личен аспект), но и вяра, която се изповядва в общност (колективен аспект), за разлика от други индивидуалистични религии. Така виждаме по цял свят затворените храмове не пречат на християните да се събират – в интернет, да излязат навън и да служат по улиците, да отидат на голям паркинг с колите и там да провеждат службата, по улиците и тротоарите – но навсякъде, вярващите са ЗАЕДНО!
Истината е, че този, който иска да се покланя на Бога и да изповядва своята християнска вяра (която се изповядва в общност) ще намери време и начин да го направи, независимо от пандемия, гонение, изпитание, прогноза навън и т.н. Така и този, който не е истински Христов последовател, винаги ще си намери оправдание да не бъде част от служението на църквата и да критикува и напада църквата.
Какъв е отговорът? – всяко вероизповедание, всяка деноминация трябва да направи така, както е най-безопасно за хората, в съгласие и изпълнение на мерките на извънредното положение, но да им осигури възможност да изповядват вярата си – и лично, но и в общност. Както тялото има нужда от материална храна (и големите хранителни магазини не са затворени, нито продават храната си на паркинга и по улиците), така и молитвените домове и храмове са място за духовна храна. Духовният човек това ще го разбере, бездуховният – не.
ЗАТОВА В ХЦ „СВ. ТРОИЦА“ ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ ДА СЛУЖИМ ВСЯКА НЕДЕЛЯ, ПРИ ОТВОРЕНИ ВРАТИ КАТО ИЗЛЪЧВАМЕ И НА ЖИВО В ИНТЕРНЕТ.
Влизането на Исус Христос в Йерусалим – триумфално шествие на един Цар, но не като другите царе…
Прочит: Марк 11:1-11
Въведение в Евангелието от Марко
Автор: Въпреки че Евангелието според Марко не назовава своя автор, имаме единодушното свидетелство на отците на ранната църква, че авторът бил Марко. Той бил сподвижник на апостол Петър и очевидно негов духовен син (1 Петър 5:13). От Петър той получавал информация от първа ръка за събитията и ученията на Господ и съхранил тази информация в писмена форма.
Всеобщо е съгласието, че Марко е Йоан Марк от Новия Завет (Деяния 12:12). Майка му била богата и изтъкната християнка в ерусалимската църква и вероятно църквата се събирала в дома й. Марко се присъединил към Павел и Варнава при тяхното първо мисионерско пътуване, но не и при второто поради силно несъгласие между двамата мъже (Деяния 15:37-38). Обаче, в края на живота си Павел го повикал при себе си (2 Тимотей 4:11).
Време на написване: Евангелието според Марко вероятно било една от първите написани книги на Новия Завет, вероятно през 57-59 г. от н.е., в Рим.
Цел на написване: Докато Евангелието от Матей е написано първоначално за неговите събратя евреи, евангелието на Марко изглежда е било предназначено за римските вярващи, особено не-евреи. Марко пише за вярващи християни, които преди това са чували и повярвали на Евангелието (Римляни 1:8). Той желаел те да имат биографичен разказ за Исус Христос като Господен Слуга и Спасител на света, за да засили тяхната вяра пред лицето на сурово преследване и да ги учи какво означава да бъдат Негови ученици. Най-вероятно източник на събитията и разказите в евангелието на Марк е самият ап. Петър.
Прочит на Марк 11:1-11 и Преглед на текста:
11:1 – Витфагия и Витания при Елеонския хълм – на идване от Йерихон, където малко преди това Исус е изцелил слепия Вартимей.
11:2-6 – отвързването на ослето
Паралел с днешния свят: Иди в съседния квартал – там има една кола с ключове на таблото, кажи на собственика, „на Господа трябва” – това нагласена работа ли е или истинско чудо?
Извод за нас: Бог осигурява Божиите ресурси за да вършим Божието дело! От нас се иска да се покорим смирено и с вяра!
„Божието дело, което се върши по Божия начин, винаги ще има Божиите ресурси!”
Хъдсън Тейлър ((1832-1905)
Хъдсън Тейлър е най-мащабно употребения мисионер в основаната от него “Китайска мисия без граници”. За 51 години служение в Китай, той основава 20 мисионерски служения, въвежда 949 мисионери в полето на работа, обучава около 700 китайски християнски работници, събира 4 милиона долара с вяра и развива китайската църква до 125 000 члена. Говори се, че поне 35 хиляди от тях са повярвали чрез него и че е кръстил във вода около 50 хиляди. Неговият дар да вдъхновява хората да отдадат себе си и притежанията си за Христос са поразяващи.
Днес
Олицетворение на ослето – вързан за оградата? Исус изпраща днес Своите ученици да те „развърже“ и да бъдеш инструмент на Божието действие – бъди „транспортното средство“ на Христос за хората наколо! Особено сега, по време на Великденските празници!
11:7 – Изпълнение на Старозаветното пророчество на Пророк Захария 9:9 – по този начин Исус ясно иска да покаже, че Той е Месия, Царят, който носи спасение
Осле или кон? – конят е символ на война и могъщество – ОСЛЕТО е символ на мир и смирение…Днес е време за смирение и мир, не за демонстрации на власт и сила. Светът е на колене пред една бактерия. Всъщност, светът трябва да застане на колене пред Бога за да се справи с тази бактерия!
11:7,8 – намятаха дрехи върху ослето, дрехи по пътя, сечаха клони и постилаха пред него –
Това е древен обичай за приветстване на цар – 4 Царе 9:13 – пример при възцаряването на цар Иуий
11:9 – множествата – кои са множествата? Кои са тези, които „вървяха отпред“ и „тези, които вървяха отзад“, според Марко
Единствено Евангелист Йоан разграничава 4 различни групи хора:
- Голямо множество, дошло на празника – Йоан 12:12
- Христовите ученици – Йоан 12:16
- Множеството, което видя възкресението на Лазар – Йоан 12:17
- Фарисеите – Йоан 12:19
„Осанна“ – „спаси, Спасение, Спасител“
„Благословен, който иде…“ – Псалм 118:25
Радостен възглед – „Идва Царя на Царете, Идва Спасението!“
„иде в Господнето име“ – с Божията власт, като Божий син и Цар!
11:10 – Разпознават ли хората, всъщност, Кой е Исус?
Те очакват Спасител и Цар, който да ги спаси от римската власт и да царува над тях като земните царе…
Исус идва не като земен цар, с демонстрация на власт и могъщество, а със смирение, яхнал осле…като Цар, чието царство не е от този свят, а от бъдещия!
Всъщност, настъпването на Божието царство е процес, който вече е започнал с възкресението на Христос. Влизането на Исус в Йерусалим възвестява настъпването на Божието Царство. Възкресението е демонстрация на Божията сила, изявяване на Божието царство!
Във всички притчи за Божието царство, това, което е общо е, че то настъпва като процес, с време.
Например:
- Сеячът и семето – време и процес
- Синаповото зърно – време и процес
- Квас и брашно – време и процес
- Бисер и нива – време и процес
„Той е показал Своето Царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станат граждани на това Царство Христово, поданици на Този смирен Цар – на Царя без земна власт и без земно могъщество, но всесилен в любовта“.
Отец проф. Александър Шмеман
„Божието царство е в процес на осъществяване с идването на Исус Христос…то е едновременно и бъдещо събитие и настояща реалност“
Гордън Фий
„Божието царство е действено – то е Божие действие, в което участваме и ние!“
(Марк 4:26-29, Исая 28:23-29)
Взаимовръзка между характеристиките на Божието Царство и Плодът на Духа в сърцата ни
Елементи на Божието царство в Исая 9:2-7 (по Стасен и Гъши, „Етика на Царството“)
- Светлина – ст. 2
- Радост – ст. 3
- Божие избавление – ст.6-7
- Мир – ст. 5
- Правда и правосъдие – ст. 7
Плодът на Духа в живота на вярващия човек:
Гал. 5:22,23:
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива <неща> няма закон.“
„В тайниците на човешкото сърце започва Божието Царство, започва да царства Господ.
Божието Царство се разпространява от човешката душа в целия космос и обхваща всички отношения в света. Именно затова то влиза в човешката душа, пленява я, за да действа чрез нея върху другите човешки души, като ги привлича и разпростира Господния дух в целия свят.“
Архиепископ Йоан (Шаховски)
Ст. 11: Исус влезе в храма и разгледа всичко…КАКВО ВИДЯ ИСУС ТАМ?
Какво Исус вижда в „храма“ на моето и твоето сърце, в твоя и моя живот?
- Днес празнуваме влизането на Исус като Цар – но дали го почитаме в живота си като Цар? „Днес не взимаш решение дали да се покланяш. Всеки се покланя на нещо, Въпросът е на какво избираш да се покланяш!“ (п-р Тимоти Келър).
- Дали Исус наистина царува в моя живот?
- Дали елементите на Божието Царство и Плодът на Духа ги има в моя живот, в твоя живот, в нашето общество!
Това са истинските критерии за нашата вяра, а не колко хора са отишли в храма, колко са били отпред, колко са гледали по телевизията, а колко нищо не са гледали…
- Днес е ден за себеизпитване и смирение в присътвието на Царя на Царете!
- Преди да извикаме „Осанна“, дали делата ни не казват „Разпни го“?
Да приветстваме Царя на Царете – не с думи и възгласи, а с нашия живот и дела!