Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.
“Да приветстваме Царя!“
Марк 11:1-11
ХЦ „Св. Троица“
П-р Гр. Стоевски,
12 април, 2020г.
Въведение:
Голямата дилема има в обществото – да затворим ли църквите или не? Въпросът е сгрешен още при неговото задаване. Църквата Христова не може да се „затвори“ или „забрани“ или „отмени“. Който и да се е опитал през човешката история вече повече от 2000г. не е успял.
Въпросът е друг – да се затворят ли храмовете? Само православните ли, или и другите, в които няма икони?
Целта да се затворят храмовете е да не се събират вярващите. Тук идва голямото противоречие, обаче, защото за разлика от други религии, Христовата вяра се изповядва в общност, койнония, а не индивидуално и в самоизолация (метафорите в Свещеното Писание са за Тяло Христово, Семейство, Храм, Здание и Пастир и стадо и т.н. – всички съдържат идеята за общност, заедност!). Има два аспекта, като две страни на една монета…личната вяра и духовно общение с един възкръснал Спасител (личен аспект), но и вяра, която се изповядва в общност (колективен аспект), за разлика от други индивидуалистични религии. Така виждаме по цял свят затворените храмове не пречат на християните да се събират – в интернет, да излязат навън и да служат по улиците, да отидат на голям паркинг с колите и там да провеждат службата, по улиците и тротоарите – но навсякъде, вярващите са ЗАЕДНО!
Истината е, че този, който иска да се покланя на Бога и да изповядва своята християнска вяра (която се изповядва в общност) ще намери време и начин да го направи, независимо от пандемия, гонение, изпитание, прогноза навън и т.н. Така и този, който не е истински Христов последовател, винаги ще си намери оправдание да не бъде част от служението на църквата и да критикува и напада църквата.
Какъв е отговорът? – всяко вероизповедание, всяка деноминация трябва да направи така, както е най-безопасно за хората, в съгласие и изпълнение на мерките на извънредното положение, но да им осигури възможност да изповядват вярата си – и лично, но и в общност. Както тялото има нужда от материална храна (и големите хранителни магазини не са затворени, нито продават храната си на паркинга и по улиците), така и молитвените домове и храмове са място за духовна храна. Духовният човек това ще го разбере, бездуховният – не.
ЗАТОВА В ХЦ „СВ. ТРОИЦА“ ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ ДА СЛУЖИМ ВСЯКА НЕДЕЛЯ, ПРИ ОТВОРЕНИ ВРАТИ КАТО ИЗЛЪЧВАМЕ И НА ЖИВО В ИНТЕРНЕТ.
Влизането на Исус Христос в Йерусалим – триумфално шествие на един Цар, но не като другите царе…
Прочит: Марк 11:1-11
Въведение в Евангелието от Марко
Автор: Въпреки че Евангелието според Марко не назовава своя автор, имаме единодушното свидетелство на отците на ранната църква, че авторът бил Марко. Той бил сподвижник на апостол Петър и очевидно негов духовен син (1 Петър 5:13). От Петър той получавал информация от първа ръка за събитията и ученията на Господ и съхранил тази информация в писмена форма.
Всеобщо е съгласието, че Марко е Йоан Марк от Новия Завет (Деяния 12:12). Майка му била богата и изтъкната християнка в ерусалимската църква и вероятно църквата се събирала в дома й. Марко се присъединил към Павел и Варнава при тяхното първо мисионерско пътуване, но не и при второто поради силно несъгласие между двамата мъже (Деяния 15:37-38). Обаче, в края на живота си Павел го повикал при себе си (2 Тимотей 4:11).
Време на написване: Евангелието според Марко вероятно било една от първите написани книги на Новия Завет, вероятно през 57-59 г. от н.е., в Рим.
Цел на написване: Докато Евангелието от Матей е написано първоначално за неговите събратя евреи, евангелието на Марко изглежда е било предназначено за римските вярващи, особено не-евреи. Марко пише за вярващи християни, които преди това са чували и повярвали на Евангелието (Римляни 1:8). Той желаел те да имат биографичен разказ за Исус Христос като Господен Слуга и Спасител на света, за да засили тяхната вяра пред лицето на сурово преследване и да ги учи какво означава да бъдат Негови ученици. Най-вероятно източник на събитията и разказите в евангелието на Марк е самият ап. Петър.
Прочит на Марк 11:1-11 и Преглед на текста:
11:1 – Витфагия и Витания при Елеонския хълм – на идване от Йерихон, където малко преди това Исус е изцелил слепия Вартимей.
11:2-6 – отвързването на ослето
Паралел с днешния свят: Иди в съседния квартал – там има една кола с ключове на таблото, кажи на собственика, „на Господа трябва” – това нагласена работа ли е или истинско чудо?
Извод за нас: Бог осигурява Божиите ресурси за да вършим Божието дело! От нас се иска да се покорим смирено и с вяра!
„Божието дело, което се върши по Божия начин, винаги ще има Божиите ресурси!”
Хъдсън Тейлър ((1832-1905)
Хъдсън Тейлър е най-мащабно употребения мисионер в основаната от него “Китайска мисия без граници”. За 51 години служение в Китай, той основава 20 мисионерски служения, въвежда 949 мисионери в полето на работа, обучава около 700 китайски християнски работници, събира 4 милиона долара с вяра и развива китайската църква до 125 000 члена. Говори се, че поне 35 хиляди от тях са повярвали чрез него и че е кръстил във вода около 50 хиляди. Неговият дар да вдъхновява хората да отдадат себе си и притежанията си за Христос са поразяващи.
Днес
Олицетворение на ослето – вързан за оградата? Исус изпраща днес Своите ученици да те „развърже“ и да бъдеш инструмент на Божието действие – бъди „транспортното средство“ на Христос за хората наколо! Особено сега, по време на Великденските празници!
11:7 – Изпълнение на Старозаветното пророчество на Пророк Захария 9:9 – по този начин Исус ясно иска да покаже, че Той е Месия, Царят, който носи спасение
Осле или кон? – конят е символ на война и могъщество – ОСЛЕТО е символ на мир и смирение…Днес е време за смирение и мир, не за демонстрации на власт и сила. Светът е на колене пред една бактерия. Всъщност, светът трябва да застане на колене пред Бога за да се справи с тази бактерия!
11:7,8 – намятаха дрехи върху ослето, дрехи по пътя, сечаха клони и постилаха пред него –
Това е древен обичай за приветстване на цар – 4 Царе 9:13 – пример при възцаряването на цар Иуий
11:9 – множествата – кои са множествата? Кои са тези, които „вървяха отпред“ и „тези, които вървяха отзад“, според Марко
Единствено Евангелист Йоан разграничава 4 различни групи хора:
- Голямо множество, дошло на празника – Йоан 12:12
- Христовите ученици – Йоан 12:16
- Множеството, което видя възкресението на Лазар – Йоан 12:17
- Фарисеите – Йоан 12:19
„Осанна“ – „спаси, Спасение, Спасител“
„Благословен, който иде…“ – Псалм 118:25
Радостен възглед – „Идва Царя на Царете, Идва Спасението!“
„иде в Господнето име“ – с Божията власт, като Божий син и Цар!
11:10 – Разпознават ли хората, всъщност, Кой е Исус?
Те очакват Спасител и Цар, който да ги спаси от римската власт и да царува над тях като земните царе…
Исус идва не като земен цар, с демонстрация на власт и могъщество, а със смирение, яхнал осле…като Цар, чието царство не е от този свят, а от бъдещия!
Всъщност, настъпването на Божието царство е процес, който вече е започнал с възкресението на Христос. Влизането на Исус в Йерусалим възвестява настъпването на Божието Царство. Възкресението е демонстрация на Божията сила, изявяване на Божието царство!
Във всички притчи за Божието царство, това, което е общо е, че то настъпва като процес, с време.
Например:
- Сеячът и семето – време и процес
- Синаповото зърно – време и процес
- Квас и брашно – време и процес
- Бисер и нива – време и процес
„Той е показал Своето Царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станат граждани на това Царство Христово, поданици на Този смирен Цар – на Царя без земна власт и без земно могъщество, но всесилен в любовта“.
Отец проф. Александър Шмеман
„Божието царство е в процес на осъществяване с идването на Исус Христос…то е едновременно и бъдещо събитие и настояща реалност“
Гордън Фий
„Божието царство е действено – то е Божие действие, в което участваме и ние!“
(Марк 4:26-29, Исая 28:23-29)
Взаимовръзка между характеристиките на Божието Царство и Плодът на Духа в сърцата ни
Елементи на Божието царство в Исая 9:2-7 (по Стасен и Гъши, „Етика на Царството“)
- Светлина – ст. 2
- Радост – ст. 3
- Божие избавление – ст.6-7
- Мир – ст. 5
- Правда и правосъдие – ст. 7
Плодът на Духа в живота на вярващия човек:
Гал. 5:22,23:
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива <неща> няма закон.“
„В тайниците на човешкото сърце започва Божието Царство, започва да царства Господ.
Божието Царство се разпространява от човешката душа в целия космос и обхваща всички отношения в света. Именно затова то влиза в човешката душа, пленява я, за да действа чрез нея върху другите човешки души, като ги привлича и разпростира Господния дух в целия свят.“
Архиепископ Йоан (Шаховски)
Ст. 11: Исус влезе в храма и разгледа всичко…КАКВО ВИДЯ ИСУС ТАМ?
Какво Исус вижда в „храма“ на моето и твоето сърце, в твоя и моя живот?
- Днес празнуваме влизането на Исус като Цар – но дали го почитаме в живота си като Цар? „Днес не взимаш решение дали да се покланяш. Всеки се покланя на нещо, Въпросът е на какво избираш да се покланяш!“ (п-р Тимоти Келър).
- Дали Исус наистина царува в моя живот?
- Дали елементите на Божието Царство и Плодът на Духа ги има в моя живот, в твоя живот, в нашето общество!
Това са истинските критерии за нашата вяра, а не колко хора са отишли в храма, колко са били отпред, колко са гледали по телевизията, а колко нищо не са гледали…
- Днес е ден за себеизпитване и смирение в присътвието на Царя на Царете!
- Преди да извикаме „Осанна“, дали делата ни не казват „Разпни го“?
Да приветстваме Царя на Царете – не с думи и възгласи, а с нашия живот и дела!