Проповед, изнесена на неделно богослужение на Християнска църква „Света Троица“ на 02.02.2020 г. На снимката виждате детайл от картина на Холман Хънт “Сянката на смъртта”, върху която художникът е работил от 1870 г. до 1873 г.
През далечната 1989 г. около началото на Прехода, един млад атеист формулираше своята несъзнателна изповед на вярата:
1.Вярвам, че от Нищото произлезе Нещо и в продължение на милиарди години Нещото се разви и се появих Аз – или поне така ни казват учените;
2.Вярвам, че съществуват само елементарни частици, атоми и молекули, и няма нищо друго освен материя;
3.Вярвам в Себе си, че съм роден без да знам защо съм тук, нито накъде отивам;
4.Вярвам, че животът няма обективен смисъл, нито продължава след смъртта.
Този млад атеист се казваше Боян Михайлов и по стечение на обстоятелствата бях аз. Но имаше сериозен проблем. Около мен и вътре в мен аз виждах само предателство, разруха и зло. В продължение на две години, моята изповед на вяра започна да се променя. Започнах да вярвам, че има духовен свят и така до тринадесетия ми рожден ден, когато се сблъсках с проповедта за Кръста на един госпъл концерт. На тази тема е посветена и днешната ми проповед.
Христос се роди, за да умре. Кръстът, инструментът за мъчение и смърт, още през втори век започва да придобива символичното значение на Христовата смърт. Иполит Римски свидетелства през II век, че християните използват кръстния знак, за да илюстрират вярата си в Христовото дело на кръста, като една видима изповед.
Безумието на Кръста
“Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам благовестието — не с мъдростта на думите, за да не би кръстът на Христос да се лиши от значението си. Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; но за нас, които биваме спасени, то е Божия сила. ”
1 Коринтияни 1:18
Кръстът е място на немощ. Прикованият на кръста може единствено да страда и накрая да умре. Християнството е единственото вероизповедание, което влага дълбок смисъл в мъченическата смърт на своя създател, така че от нея да зависи спасението на всички човешки души по целия свят!
Когато Христос умира за греховете ни, за хората тогава това звучи безумно. Юдеите от I век очакват царя – месия, който ще възстанови царството им и ще ги освободи от римляните. Те имат и разбирането за Страдащия слуга на Бога, но никога не съчетават тези две фигури в една, а Исус Христос прави точно това! Той е едновременно месията и страдащия слуга на Яхве, който поема греховете на хората.
Езичниците се покланят на богове, които владеят определени свръхестествени сили и на супер герой, които са деца на тези богове. Божеството да умре мъчително и в пълна немощ, убито от римските власти е за тях равнозначно на глупост, която заслужава единствено да бъде осмивана. Езическата религия и днес е една религия на размяната – бартерна сделка между поклонника и определени свръхестествени облаги.
От друга страна за гръцките философи, с които спори Павел, идеята Бог да се въплъти и да умре толкова позорно е чиста глупост, защото Бог няма пряко съприкосновение с материята и не може да страда.
Но Кръстът го има за да ни говори! Ап.Павел казва, че „словото на кръста е безумие, за онези, които погиват“! Смъртта на Христос носи послание, което е актуално 20 века и е за нас днес!
“Цялата картина за вечно страдание, което очаква всеки, който постави под въпрос Божията безкрайна любов, това е посланието, с което сме възпитавани, не е ли? Повярвай или умри! Благодаря ти, прощаващ Господи, за всички тези опции!“
Бил Хикс, атеист
В своята болезнено саркастична бележка, Бил Хикс много добре илюстрира противоречието в душата на неверника, в която мястото на бог и съдия е заето от човешкото аз! Затова и аз осмивах религията и вярващите, като едни заблудени „хаховци“. Проблемът, обаче, че Хикс изобщо не коментира посланието на атеизма, в което вярвах и аз – след като няма нито ад , нито рай, няма за какво да живееш, нито можеш да търсиш каквото и да е послание! Ти умираш, децата ти умират, сътвореното от теб не остава. Алтернативната опция на Хикс е, че няма никаква опция!
За мен „хаховците“ се оказаха, че имат сериозни, дълбоки и вековни основания за своята вяра, която осмивах. Нещото беше сътворено от Творец. Творението бе станало грешно и зло, което обясняваше депресираната ми душа в мен. Само Творецът ми можеше да ме спаси! За първи път в живота си един ден признах, че има Грях и че сам Бог бе дошъл и бе умрял за моя грях – простичкото послание на Кръста!
Делото на Кръста
Събитията около смъртта на Исус заемат повече от една трета в синоптичните евангелия2. При евангелист Йоан страданията на Христос заемат около половината от евангелието! Това означава, че библейските автори им придават огромно значение. Темата за делото на Исус Христос на кръста е неизчерпаема. Затова ще се концентрирам върху един текст от Посланието на ап.Павел към галатяните.
10 Защото всички, които се облягат на дела изисквани от закона, са под проклятие, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона.“ 11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото „праведният чрез вяра ще живее.“ 12 А законът не действа чрез вяра, а казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“ 13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: ?Проклет всеки, който виси на дърво“; 14 така че благословението дадено на Авраам да дойде чрез Христос Иисус на езичниците, за да приемем обещанието на Духа чрез вяра.“
Галатяни 3:10 – 14
Всички, които се облягат на дела изисквани от закона, са под проклятие
Посланието към галатяните е написано от ап. Павел за да изобличи църквите в Галатия за фалшиво учение. В това послание Павел сравнява два възможни пътя на спасение.
Първият път на спасение е популярната религия, която срещаме всеки ден: „Бъди добър човек, не кради, не убивай, не лъжи и Бог ще те приеме“. Този път ни казва просто да пазим десетте Божи заповеди и това е достатъчно! Уви, ако простото пазене на заповеди можеше да ни спаси, то защо Бог трябваше да праща Исус на земята да умира на кръст?
Според Стария завет и ап. Павел ако за нашето спасение се облягаме на закона, сме под проклятие: „Защото всички, които се облягат на дела изисквани от закона, са под проклятие, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона.“ Гал.3:10
Думата „проклятие“3 (ст.гр. Κατάρα) се превежда и като „клетва“. Същата дума се употребява и в Яков 3:10, 2 Петр. 2:14 и Евр. 6:8). „Проклет“ е глагол със същия корен и се употребява в Йоан 7:49. (Фарисеите наричат простолюдието, което не познава закона „проклето“). Освен, че нещо е под клетва, значението на „проклет“ е свързано с отхвърляне – чак до ненавист. Обектът, който е проклет подлежи на отхвърляне, гняв и наказание!
Апостол Павел цитира част от Вт. 27:26: „Проклет онзи, който не поддържа думите на този закон, като ги изпълнява! И целият народ да каже: Амин!“ Народът на Израел трябваше да се съгласи с всичко, което Господ Бог говореше на народа. Вторият цитат на Павел е от Левит 18:5: „Затова да пазите наредбите Ми и законите Ми, чрез които човекът, ако ги изпълнява, ще живее. Аз съм ГОСПОД.“ Обратното, човекът, който не изпълняваше Божиите заповеди често трябваше да изтърпи смъртно наказание! И в действителност в Стария завет Бог многократно нанасяше язви върху народа си, затова, че не изпълнява Закона, който Той е дал!
Затова пътят на популярната религия, който казва, че е достатъчно да си добър човек е една голяма лъжа, една заблуда, която казва само половината истина. Ако нашата доброта и добри дела можеха да изпълнят Закона и да ни спасят, то всяка религиозна система (будизъм, индуизъм, ислям …) биха свършили работа за нашето спасение. Напротив, точно защото не можем да бъдем добри, не можем да спазим Закона, ние вече сме под неговото проклятие и подлежим на Божия гняв! Това разграничава вярата в Исус Христос и християнството от всяка друга религиозна система или философия!
Христос ни изкупи от проклятието на закона
Според Моисеевия закон, Вт. 21:22-23, юдеите приемат, че всеки, който е окачен на дърво, в това число и прикованите на кръст, са под Божие проклятие:
„Ако някой е извършил грях, заслужаващ смърт, и бъде убит, и го окачиш на дърво, тялото му да не остане през нощта на дървото, а непременно да го погребеш на същия ден — защото обесеният е под Божие проклятие — за да не оскверниш земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство.“
Второзаконие 21:22 – 23
Исус е погребан в петък вечерта и издъхва преди останалите двама осъдени, които са приковани отдясно и отляво на него. Цар Ирод не намира у Исус нещо, заслужаващо смъртно наказание (Лк. 23:15). Пилат Понтийски не намира в Исус нищо, което да заслужава смъртно наказание (Лк. 23:22). Единствено водачите на народа упрекват Исус в греха на богохулство, че прави себе си Бог!
(Пример: „Не за добро дело Те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог.“, Й-н 10:33)
Според апостол Йоан самият първосвещеник Каяфа предсказва, че Исус ще умре за народа:
„А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.“
Йоан 11:49 – 52
Затова в учението на ранната християнска църква съществен момент е учението, че Исус Христос на кръста става наш Заместник. Затова Павел казва, че „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас“ (Гал. 3:13). Павел използва израза „проклет за нас“, а Йоан израза „ще умре за народа“. Проклятието, което аз и ти трябваше да понесем е всъщност понесено от Исус Христос!
Агонията на Христос не е само физическа. Много хора са били разпъвани на кръст и са понасяли и по-големи болки и страдания! Евангелист Матей описва по-скоро вътрешната агония на Заместника ни: „А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час. А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:45 – 46)
Защо Отец е оставил Сина си в този момент? Защото Исус понася греховете на целия свят и е под проклятие, под Божия гняв. Павел казва, че Отец „направи грешен“ Исус, за да стоим ние праведни пред Бога! (2 Кор. 5:21) На същото място Павел отбелязва, че Исус „не знаеше грях“.
И така свидетелството на ранната християнска църква е, че Исус Христос, който е безгрешен, едновременно и човек и Бог, умира на кръста, като става наш заместник, така че Бог да приеме нас за праведни! Но Бог има към нас определено условие – вяра в Христовото дело на кръста!
Обещанието чрез вяра
В Гал. 3:11 („праведният чрез вяра ще живее“) Павел цитира Авакум 2:4 и дава за пример Авраам (Гал. 3:6; 3:14), чиято вяра му се вмени за правда.
Ако ние вярваме в това, което Исус е осъществил на кръста само тогава той става наш Заместник и е понесъл нашето проклятие и нашите грехове!
Ако решим да уповаваме на собствената ни доброта и на идеята, че „не съм лош човек“, то всъщност пренебрегваме Христовото дело и от закона сме вече осъдени като престъпници!
Ап. Павел обобщава: „Но Писанието затвори всичко под грях, така че обещанието чрез вяра в Иисус Христос да се даде на тези, които вярват.“ (Гал. 3:22)
Постиженията на кръста
Темата относно какво постига Кръста на Исус е дълга. Но си заслужава накратко да обобщим библейските текстове:
1) Оправдание – присъдата над нас е изпълнена спрямо Христос
2) Изкупление – вече не сме роби на греха, а сме откупени чрез кръвта на Христа
3) Помирение – имаме мир с Бог и не сме негови противници
4) Осиновление – ставаме Божии деца, възлюбени, Бог е наш баща
5) Новорождение – Бог започва в нас нов духовен живот
6) Освещение – Бог ни очиства от всеки грях, ако ходим в покаяние
Опасността да отхвърлим Кръста
Когато християнството стане религия на ритуала, религия на добрите дела, нещо друго измести Исус Христос и неговото дело от фокуса на нашата вяра, то има голяма опасност Кръстът на Христос да бъде отхвърлен! Отхвърлянето на Кръста има много лица в днешно време. Отхвърлянето на Кръста всъщност отхвърля сърцевината на християнството, с което то се превръща в религиозна система като всяка друга! Ако при атеистите отхвърлянето на Христовото дело е съвсем явно, то у религиозните хора то е прикрито и точно затова е далеч по-опасно!
Отхвърляне – кръстът на Исус е само пример
“Можех да приема Исус като мъченик, въплъщение на жертвата, божествен учител, но не като най-съвършения човек, който някога се е родил на тази земя. Неговата смърт на кръста е велик пример за света, но сърцето ми не може да приеме, че в нея има нещо тайнствено или чудно”
Махтма Ганди, адвокат и основоположник на съвременна Индия, индуист
Отхвърляне – кръстът на Исус има само морално въздействие
Този вид отхвърляне на Кръста се появява, когато считаме, че Грехът е просто някаква болест, от която Бог трябва да ни излекува! Кръстът е пример за Божията любов, пример за жертва. Целта е ние да бъдем променени, а не Бог.
Това отричане има много лица. Едно от лицата му е ударението върху физическите страдания на Исус като пример, който да следваме. Изрази като „трябва да изкупим греховете си“, „трябва да понесем кръста си“, …
Пелагии (354 г. – 418 г.) напълно отрича идеята, че Грехът се прехвърля от Адам и Ева в цялото човечество. Според него ние сме напълно способни да вършим добро! Проблемът е, че смъртта на Исус Христос на кръста губи в този случай всякакъв обективен смисъл! Тя става само инструмент за морално въздействия ние самите да изкупим себе си.
Отхвърляне – на кръста Исус плаща на дявола за греховете ни
Възгледът, че Исус ни откупва от дявола го има още Ориген през II век. Според него Отец поставя капан на дявола като дявола не може да задържи Исус, защото е безгрешен и той възкръсва. Съответно Исус отива в ада и дори умира духовно, за да плати на дявола. Теорията се поддържа от някои учители на Движението на вярата. Някои християни не виждат проблем в това учение, но проблемите са много големи!
Първо, самата идея, че Бог ще плаща нещо на дявола предполага, че проблемът с греха е единствено проблем на власт, а не на грешна човешка природа.
Второ, сатана е само паднал ангел, макар и най-мощния, и той е ограничен. Според книга Йов той трябва да иска разрешение от Бог, за да може да стори каквото и да е било на Йов. Сатана има ограничена власт над хората поради това, че са станали грешни и се подават на неговите изкушения! Хората са под властта на дявола, защото са грешни, а не са грешни, защото са под неговата власт! Този възглед поставя дявола на нивото на Бог.
Трето, никъде библейския текст не предполага Бог да дължи нещо на дявола. Според ап.Павел Христос ни изкупи от проклятието на закона, а законът бе даден от Бог чрез Моисей! Изкупвайки ни от проклятието на закона Бог ни прави праведни пред Него и сатана губи властта си над нас! Ап.Йоан казва „Затова се яви Божият Син – за да унищожи делата на дявола.“ (1 Й-н 3:8)
Едва ли може в една проповед да се изкаже в пълнота темата за кръста. Това е тема, върху която човек трябва да разсъждава цял живот. Това е всъщност най-важната тема в християнския ни живот.
„В християнското богословие смъртта на Христос е най-същественият момент в историята; тук се пресичат всички пътища на миналото; от това следва, че оттук произлизат и всички пътища на бъдещето“
Епископ Стивън Нийл
За автора:
- Проповедник от 1993 г. и секретар на Християнска църква „Света Троица“
- Бакалавър по богословие, Висш евангелски богословски институт 2017 г.
- Магистър и бакалавър по електроника, Технически университет – София, 2005 г.
(C) 2020 г. Боян Мак Михайлов. Всички права запазени. Текстът на проповедта може да бъде цитиран без изрично писмено разрешение на автора под всякаква форма (печатна, визуална, дигитална, или аудио) в размер на не повече от 25% от материала, в който е цитирана.