(Български) „Вяра, надежда и любов“

Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

„Вяра, надежда и любов“

1 Кор. 13:13

ХЦ „Св. Троица“

П-р Гр. Стоевски

Въведение:

На 17 септември православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов – отдава се почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че през втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Иисус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Управителят на областта Антиох докладвал за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

От 1992 година 17 септември е обявен за празник на столицата ни – София, чието име на гръцки означава “премъдрост”.

Прочит на текста: 1 Кор. 13:13

Днес повече от всякога имаме нужда от повече вяра, надежда и любов.

  1. ВЯРА – Евреи 11:1,

Защо, всъщност, вярвам? Какво е вярата за мен?

 Дали моята вяра е

  • сбор от суеверия
  • мнения и симпатии – симпатизирам на християните
  • дълбоки убеждения, които формират начина ми на мислене и определят приоритетите и решенията ми всеки ден от моя живот?

В какво вярвам?

               А. Вярвам ли в Бога? Кой е Бог? Вярвам ли в Бог Отец, Вярвам ли в Исус Христос? Вярвам ли в Светия Дух?

Дали Исус е само моя космически „Снабдител“ – дали Той съществува за да посреща нуждите ми, да ме утешава, да ме насърчава, да снабдява това, от което имам нужда?

Това е изцяло его-центрична вяра – всичко се върти около мен, включително и Слънцето около земята…

Кой, всъщност, е Исус от Назарет? – Исус задава този въпрос на Своите ученици – Мат. 16:13-17

Този въпрос стои пред нас всеки ден.

Кой е Исус за теб? Ако смяташ и вярваш, че Той е Господ Бог, т.е. Господар, то всичко, което Той казва, препоръчва и заповядва е закон за нас!

Това, което Исус е разкрил чрез Святия Дух в Словото е норматив за нас – стои над всяка конституция, всяко народно събрание и земна власт. За нас, вярващите хора, върховенството на закона е Божия закон. Затова и всяка конституция и правна норма трябва да се съобразява със Законодателя.

Вярвам ли в Светия Дух? Познавам ли Неговата сила и проявления в живота си? Знам ли си духовните дарби? Служа ни на Бога и на другите с духовните дарби?

Б. Вярвам ли в Библията?

Дали, обаче, вярвам на всичко, което пише в Божието Слово? Знам ли, въобще, какво пише там? Прочел ли съм Библията поне веднъж в живота си? Или чета едни и същи любими стихове?

В. Вярвам ли в Църквата? Какво е Църквата?

– седмична сбирка на приятели да посвирим и да попеем?

– сграда

– стара сграда с опушени стени и стари икони

– зала за библейски беседи, където всяка неделя пасторът чете едно и също?

Какво казва Бог за Църквата? – Тяло Христово, жив организъм, живо здание, невяста Христова, Божие стадо, и най-вече – СЕМЕЙСТВО!

Какво прави едно семейство, когато има трудности, когато има изпитания? – събира се заедно! Евреи 10:24-26

„В това радикално чувство за общност се крие привлекателността на Църквата“

Питър Браун, историк на късната античност

“Църквата не съществува за да пази хората от грипа. Тя съществува за да предпазва хората от вечното наказание и Ада и ще продължаваме да проповядваме Евангелието, защото това е посланието, което светът трябва да чуе.“ П-р Джон Макартър

Г. Вярвам ли в християнския живот?

– сборник от правила – това прави, това не прави (10-те заповеди)

– досадни задължения всяка седмица?

– ВЗАИМООТНОШЕНИЕ – с възкръсналия Господ чрез вяра, с другите живи части от Тялото Христово, с другите членове на Божието семейство

Дали съм „фен“ на християните, или участвам „в играта“, там, долу на игрището?

  1. НАДЕЖДА – Римл. 8:24; Ефесяни 6:17

В какво е моята надежда? На какво се надявам? На ваксина? На протестите? На Слави Трифонов? На ЕС? На мойта фирма? На мойта банкова сметка?

На какво се „облягам? На какво разчитам?

Ако отговорът е на Бог – тогава как това си проличава в моя живот? Какво „място“ давам на Бог в живота си? Кой е източникът на вечна надежда?

Надеждата на християнина не е само за този свят и този живот, но за вечността.

В древната църква, християнските мъченици са възприемали смъртта като преминаване в една нова реалност, в един нов свят, който е свободен от проклятието на греха и последствията от него са окончателно премахнати. Жертвата на Исус на кръста премахва силата и страха от смъртта.

На какво се надявам днес? От къде идва помощта ми? – Псалм 121

  1. ЛЮБОВ – Римл. 5:3-5

Вярвам ли в Божията любов към мен? Разбирам ли Божията любов към  мен?

Нашето покорство към Бога не идва от страха от наказание, а от нашето разбиране за Неговата безгранична любов и милост към нас.

Какво означа някой да те обича? Как разбираш, че някой те обича?

Как разбирам и преживявам Божията любов в живота си?

Разбирането за Божията безусловна любов към мен ме мотивира аз да обичам безусловно, да показвам любов.