Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.
“Богоявление – какво празнуваме всъщност?”
п-р Гроздан Стоевски,
докторант по богословие към БФ на СУ
6 януари, 2021г.
Текстът се публикува в сътрудничество с в. “Зорница”.
Въпреки пандемията с Ковид-19, след новогодишната нощ празничното настроение се запазва и пренася към друг голям християнски празник, трайно навлязъл в нашия календар, а именно Богоявление. Какво празнуваме всъщност? Какво означава „богоявление“? Защо се хвърля кръст във вода, защо млади мъже играят „хоро“, в полутрезво състояние; какво се извършва на бойните знамена – водосвет или освещаване? Различните хора ще дадат различни отговори на тези въпроси, в зависимост от степента на тяхната обща култура и религиозна принадлежност. Всъщност, този празник е един от многото примери на наслояване във времето на езически обичаи (т. нар.„Водици“), древнохристиянски празници („богоявление“ или теофания) и военни ритуали, датиращи от средновековието.
Въпреки всичко, полезно би било да се опитаме да разплетем кълбото от идеи и ритуали с цел нашата любов да бъде „изобилно просветена и проницателна във всичко“, за да изпитваме нещата, които се различават (Филип. 1:9,10, ББД, РИ).
Започваме с водещия християнски мотив в празника Богоявление. Неговото честване датира още в периода на Ранната църква, за което пише и доц. д-р Венцислав Каравълчев: „В Апостолски постановления намираме свидетелства, които косвено посочват това. Всъщност, в първите векове Църквата е чествала празника на Божиите явявания – Теофанѝя или Епифанѝя. първоначално наречен „теофания“[1]. Днес единствено в Арменската църква е запазена древната традиция да се чества едновременно и Рождество Христово (което по своята същност е форма на теофания, т.е. бого-изявяване или богоявление), заедно с Кръщението на Христос на р. Йордан (където имаме изявяване на цялата Света Троица – гласа от небето на Бог Отец, Божият Син, който се кръщава и Святият Дух, който слиза на Него под формата на гълъб – Мат. 3:16,17).
До началото на IV в. празникът Богоявление е отразявал едновременно и Рождението на Спасителя и Неговото Кръщение. Разделянето на двата празника е постепенен процес и става в средата четвъртото столетие, като „Изтокът дава на Запада Богоявление, а Западът дава на Изтока Рождество Христово“[2].
Много са причините защо точно 25 декември е избрана като дата за Рождество Христово, които не са обект на тази статия. Факт е, обаче, че ранните отци на Църквата постепенно и целенасочено утвърждават тази дата към края на IV и началото на V век. Св. Григорий Богослов го въвежда в 379г. в Константинопол, св. Василий Велики в Кападокия, а св. Йоан Златоуст – в Антиохия.
Връзката на празника Богоявление с военните ритуали може да се проследи до времето на Първото българско царство, когато на 19 август, 927г., цар Симеон заповядва се извърши Велик водосвет непосредствено преди битката при р. Ахелой. По думите на известния военен историк, полк. Петко Йотов, този акт на цар Симеон има не само духовно значение, но и цели обединяването на прабългарската и славянската част на армията, които до този момент лагеруват отделно, движат се отделно и т.н.[3] Важно е да отбележим, че терминът „освещаване“ на бойното знаме има по-различен смисъл от „водосвет“. Освещаването е еднократно действие при тържественото връчване на бойното знаме на частта или подразделението. Водосвет на знамената и войската, от друга страна, може да се прави многократно, и то не само на 6-ти януари. Духовното значение на този ритуал е физически израз на Божията закрила, благословение и освещаване на войниците, снаряжението и бойната техника. В руската армия, например, православните военни свещеници редовно извършват водосвет на пилотите и самолетите преди важна мисия. Друг пример е извършването на водосвет на войниците на един от българските контингенти в Ирак преди важна мисия. В този случай ритуалът е извършен не от свещеник, защото такъв липсва, а от един от офицерите, който е семинарист. Този пример ясно разкрива потребността на военнослужещите и днес от вяра и духовност, особено в критичен момент.
Богоявленският ритуал с водосвет на бойните знамена и литийно шествие е спазван и по време на Второто българско царство. След Освобождението, той е възстановен от първия министър на войната в Княжество България, генерал Пьотр Паренсов и остава военно-църковна традиция и до днес, с прекъсване от 1946 до 1991г.
Защо, обаче, се хвърля кръст в река или водоем? Защо млади мъже се къпят във водата в надпревара да хванат кръста? Какво е духовното значение на това действие и има ли и друго, нехристиянско влияние?
Богоявление „съвпада“ и с друг древен обичай, датиращ още от времето на траките, а по-късно възприет и от славяните – празникът Водици. Той е свързан с пантеистичните вярвания на траки и славяни, които обожествявали природата и природните сили. Култът към водата е само един пример за това. В навечерието на Водици се нарича „мълчана вода“ с изговаряне на различни заклинания, а на 6 януари са „мъжки водици“ – тогава младите мъже се къпят в студените води на реката като символ на мъжественост. На 7 януари са „женски водици“ – тогава млади, неомъжени жени (и бебета до една годинка) също се окъпват в реката с пожелания за плодовитост и женска сила. В „Славянская мифология: энциклопедический словарь”, изд. 2002 г., в статията „къпане” пише:
„Къпането е действие, имащо в славянската обредност преди всичко пречистващо значение. Тъй като един от основните източници на здраве се смята водата, то различните видове измивания, къпания, пръскания и прочие процедури заемат огромно място в обредността по време на календарните и семейните празници…“
Хвърлянето на кръста е православен обичай, който изразява очистването на водата. Освен при славянските народи, хвърлянето на кръста на богоявление може да се види и при гърци и румънци.
Очевидно, с времето, древнохристиянският празник Богоявление или „теофания“, на който първоначално са се чествали както Рождество Христово, така и Кръщението на Христос, се е примесил в народната памет с езическия обичай „Водици“ и днес имаме един типичен пример на многопластов синкретизъм, изразен в различните ритуали на Богоявление.
Какво трябва да бъде отношението на искрено вярващият човек, Христов последовател, независимо в коя традиция на християнството? Преди да прибързаме да осъдим „другите“ – тези, които приемат и спазват богоявленските ритуали – или тези, които ги отхвърлят, е добре да си припомним думите на ап. Павел, написани по друг повод, но напълно приложими и в този случай: „Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази;… Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.“ (Римл. 14:5,6,22)
Богоявление – какво всъщност празнуваме? Нека читателят сам пред своята съвест и пред Бога даде отговор на този въпрос.
[1] Каравълчев, Венцислав, „Богоявление през вековете“, 6 януари, 2009г., www.dveri.bg
[2] Александров, Адриан, ‚Църковен вестник“, бр. 2, 2005г.
[3] Йотов, Петко, 6 януари 2008г. Агенция „Фокус“