„Още за Святия Дух – надежда и сила за молитва“
Римляни 8:18-27
Въведение: История за посещение при доктор за медицинско на празника „Св.св. Константин и Елена“ – докторът казва: „Имали сме велики българи“ !?!?
Днес празнуваме Празника на славянската писменост и книжнина – мисионерското дело на Св. Константин Кирил Философ и Св. Методий, Епископ на Панония. Някои смятат, че и те са „велики българи“…
За съжаление, днес четенето на книги е в „Червената книга“ на изчезващите видове…още по-малко четенето на Библията, дори и от проповедници!
В 3 клас има упражнение – „четене с разбиране“ – днес малко хора го практикуват…
Ако човек знае как и се труди често, постоянства в правилно четене и разбиране на Писанието, чрез Святия Дух, в историческата традиция и контекст на Църквата – няма да има проблем да общува с подобно просветени християни от всички традиции!
Прочит на текста: Римл.8:18-27
Преглед на текста:
- Страданието на творението
8:18-21 – творението като човек
Ст. 18 – „сегашните временни страдания“ – в контекста на вътрешната борба с греха – 8:6
Ст. 19 – „откриването ни като Божии синове“ – т.е. времето, когато плътта няма да има вече власт над нас, когато ще преживеем истинско обновление на телата си(ст.11)
Гръцката дума за „усърдно очакване“ – апокарадокиа – човек, застанал на пръсти и проточил врат в очакване
Ст. 20 – Бог подчинява творението на немощ като последствие от грехопадението – Битие 3:19
Римл. 1:20 – 8:20 – „ктисис“ – творението
8:22 – творението като природа – духовният принцип на грехопадението се прилага и за природата – Второз. 28:18, 22,24 – „проклет да бъде и плодът на земята ти“
Интересно наблюдение – има места, в които е видимо, че природата страда – изпотрошени дървета, обезлесени планини, безплодна земя…
Има и места, където естествено се раждат диви плодни дървета, благословена земя – много често около живи манастири е така, красиво е, има особен мир – може би случайност?
- Святият Дух дава надежда – римл. 15:13
8:23-25 – Святият Дух ни дава сила, чрез която се преумножава надеждата
“Загубата на надежда става предпоставка за цинизъм и апатия, от една страна, и гняв и насилие, от друга. Където моралът е относителен, омразата и насилието стават абсолюти. Затова надеждата е необходимата постановка на ума за да продължим напред и да се справим с всички неизвестни.“ Рави Захарайъс
Ст. 23 – кои са „първите плодове на Духа“ – празника Петдесятница, празник на „първите плодове“ – Св. Дух е първи плод, когато на едно дърво видиш няколко череши, знаеш, че скоро цялото дърво ще бъде в череши!
Макар да не сме получили още цялостно изкупление и съживяване, получили сме Духа като предвестник на новия живот. Святият Дух ни помага да предвкусим новия живот.
Ст 24 – с тази надежда се спасихме – вярата е тясно свързана с надеждата – 11:1 – спасението е факт, но за неговата пълна реализация трябва надежда
Ст. 25 – надеждата е тясно свързана с търпението – много важна християнска добродетел
Тук имам голям въпрос, към тези вярващи, които нямат търпение – т.е. искат всичко сега – Бог те е спасил, на теб ти е обещано да бъдеш здрав и богат – вярно или невярно? Вярно, но за това изпъление е необходимо търпение – Проблемът на просперитетните проповедници и просперитетното „евангелие“ е, че му лиспва търпение – искат правилните неща, но на неправилното време – тук и сега – искат да построят рая тук на земята – за някои от тях това е почти вярно – Бени Хин, Крефло Долар – проповедникът е гуруто, в центъра на нещата – „имай вяра – ще бъдеш здрав, богат и ще просперираш“ – вярно само ако заменим с „имай търпение“
Това е „духът на този свят“ – да чакаш с търпение не е добродетел – всеки бърза, всеки иска да е пръв на опашката – всеки иска тук и сега…
Пример: идеята за „чакане до брака“ е напълно изгубена днес – идеята да очакваш да преживееш истинската интимност в брака – напълно изгубена днес. Това се прилага в много области от живота – храна, удоволствия, образование (сайтове за платени курсови работи и дисертации)
- Святият Дух ни помага в молитвата
Ние не знаем да се молим както трябва.
- Ходатайства и състрадава заедно с нас
Въпрос: Кой е в „неизговорими стенания“ – ние или Духа? – Святият Дух съчуства и състрадава с нашата немощ…
„Святият Дух се отъждествява с нашите стенания – със страданията на света и на Църквата и също копнее за окончателното им освобождение – ние стенем, стене и Духа в молитва“ Джон Стот
- Ходатайства за нас по Божията воля и наредба
Ст. 27 – „Бог гледа на сърце, не на лице“ – 1 Царе 16:7; 1 Лет. 28:9 – Господ изпитва всички сърца и знае всички помисли на ума. Псалм 7:9 – „Бог знае това, което е вътре“
Затова Бог така е наредил, че Св. Дух да ходатайства за нас, да се застъпва за нас в молитва.
Така, всяка наша молитва е комплексен тристранен процес – 1) аз се моля, но съм слаб и не знам как 2) Св. Дух ми съчуства и се застъпва за мен 3) Бог познава сърцето и ума и така е наредил, че Св. Дух да ми помага
Бог да ви благослови!