Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.
„Да избереш по-добрата част“
Лука 10:38-42
ХЦ „Св. Троица“, 22 март 2020г.
П-р Гр. Стоевски
Въведение:
Вече сме една седмица в режим на „карантина“ и се учим как да работим от вкъщи (за някои това не важи, за съжаление…), прекарваме повече време у дома, с близките и семейството си. Някои използват времето да си подреждат гардеробите, други „обикалят“ виртуално музеите и по света, трети сменят каналите на телевизора и „скролват“ фейсбук, а четвърти – обикалят парковете и градинките (до този петък!)!
За всички, обаче, това е едно време на пренареждане – не пренареждане на гардероби и програми, а пренареждане на приоритети – преосмисляме какво правим, защото го правим, какво ни е важно, какво не е; кои хора са ни важни, кои не са?
Ще потърсим заедно отговори на тези въпроси като разгледаме историята на Марта и Мария, в Прочит на Евангелието на Лука 10:38-42.
Общи сведения за Евангелието от Лука
– Лука – роден в Антиохия Сирийска или Филипи
– Лекар, писател, историк, сподвижник на ап. Павел
– Пише около 60 г. сл. Христа
– Обръща внимание на социалния аспект – бедни, жени, деца, бирници, грешници и т.н.
Контекст: Лука 9:51 – „по пътя за Йерусалим“ – случки, диалози, притчи
Преглед на текста:
10:38 – като вървяха по пътя, влезе в дома на Марта и Мария – най-вероятно заедно с 12-те апостоли
Марта, Мария и Лазар – приятели на Исус, част от по-големия кръг от Негови ученици
Духовни паралели:
Вярата в Бога е едно пътуване. В Евангелието учениците на Христос не са се наричали „християни“, това става по-късно и е описано в Деяния на апостолите. Те по-скоро са били последователи на „Пътя“.
Тези дни като Христови последователи имаме и ние да извървим един малко по-тежък път, който е част от нашето цялостно пътуване. Затова трябва да погледнем на сегашната ситуация от по-голяма перспектива и да се доверим на Божията суверенна воля за нашия живот.
Въпрос: Как бихте се почувствали ако ви дойде на гости, без предупреждение, най-високопоставения човек, за който се сещате? Разбира се, при условие, че няма карантина…
Хипотетичен въпрос: Дали ще започнете да подреждате, да чистите (не казвам, че всичко това не е важно), или по-скоро ще искате да обърнете внимание на човека, да си поговорите с него, да се снимате с него?
Ст. 39 – това именно е реакцията на Мария – тя осъзнава важността на момента и ежедневната неразбория и битовизъм не й прави впечатление – тя се фокусира върху това, което е важно – личната среща със самия Господ!
Тя не само седна при нозете Му, т.е. близо (сигурно не е на 2 метра разстояние), т.е. беше близо до Него, но слушаше Словото Му (гръцки – логос – слово, учение)
Мария е добрият пример за нас. Ежедневните неразбории и битовизми ще ги има винаги. Важно е да можем да спрем за момент, да осъзнаем, че може би сам Господ иска да привлече нашето внимание – да се приближим към Бога, да слушаме Неговото слово, Неговото учение.
• Където и да превключим по телевизията – все информация, която ни плаши и безпокои, създава ни паника, безпокойство…
• Когато отворим Библията, Христовото слово – има друго послание – има вяра, надежда, любов
Свидетелството на лекар от Ломбардия (взето от социалната мрежа)
Лекар от Ломбардия:
Никога, нито в най-ужасните си кошмари не съм си помислил, че ще изживея някой ден това, което изживях тук, в нашата болница, от три седмици насам. Изглежда, че кошмарът продължава и става все по-ужасен и неудържим.
В началото идваха няколко болни, после десетки, а след това – стотици. А сега вече ние не сме лекари, а просто сортираме като на конвейр и трябва да решаваме, кой да бъде лекуван и кой да бъде изпратен да умре вкъщи, въпреки че всички тези хора са си плащали данъците към държавата (Италия) цял живот.
До преди две седмици, аз и моите колеги бяхме атеисти. Смятахме го това за съвсем нормално, та нали учихме медицина, сме учени хора, а науката изключва съществуването на Бог. Винаги се подигравах на моите родители, когато ходеха от време на време на църква.
Преди 9 дни дойде при нас различен пациент – евангелски пастир на 75 години. Много кротък човек, но с големи дихателни проблеми. Имаше със себе си Библия и много ни впечатли, че намираше сили да чете от нея на тези, които бяха на смъртното легло и ги държеше за ръка до последно.
Въпреки че, ние, лекарите бяхме уморени и изтощени физически и психически, от време на време слушахме думите му от любопитство.
Сега сме длъжни да признаем: ние, като хора, сме достигнали границите си. Повече от това не можем да направим нищо, а всеки ден гледаме, как все повече хора умират. Ние сме прекалено изтощени. Двама наши колеги починаха, а ние, другите, – едвам се държим на крака. Осъзнахме, че, там където свършват нашите сили, имаме нужда от Бог и от Неговата намеса. В малкото свободно време започнахме да се молим на Бог. Говорим помежду си за това и не ни се вярва, че от върли лекари-атеисти стигнахме дотам, да намираме утеха в молитва към Бог, да ни помогне да издържим и да се грижим за болните.
Вчера пастирът почина. Въпреки, че за 3 седмици при нас починаха над 120 човека, при смъртта на този човек всички бяхме съсипани, защото този човек докато беше при нас, успя да ни донесе мир, който никъде не можехме да намерим. Пастирът отиде при Господа; скоро ще го последваме и ние. Аз не съм се прибирал вкъщи от 6 дни и не си спомням кога съм ял последно. Виждам само своята безполезност на тази земя и искам да си посветя дори последния дъх в помощ на другите. Щастлив съм все пак, че се обърнах към Бог в тези трудни времена, когато около мен са страдание и смърт.
От Джани Джиардинели
Не знам дали историята е вярна, но знам със сигурност, че Библията е книга, която е пълна с мъдрост и ако човек има вяра в Бога може да намери утеха, надежда, любов.
Яков 1:22-25 – ако вникнеш в Божия закон – ще видиш, ще разбереш си, ще получиш свобода, ще бъдеш благословен в дейността си
2 Тим. 3:16,17 – Цялото писание е боговдъхновено и полезно…
Псалм 119:105 – Твоето слово е светилник за нозете ми и виделина на пътеката ми
Да видим каква е реакцията на Марта…
Ст. 40 – улисваше в голямо шетане – периспао – отклонявам вниманието си; твърде зает съм с някакви грижи или работа
„шетане“ – от гръцки: диакония -служене; служение
Въпрос за нас: В стремежа си да се грижим, да се безпокоим, да работим, да служим – дали не пропускаме възможността да се приближим до Бога и да се вслушаме в Словото Му?
Реторичен въпрос: Лошо ли е да помагаш, да работиш, да се грижиш, да служиш? – разбира се, че не!
Къде е грешката на Марта?
1. Погрешни приоритети – първо работа и служене, после близост с Господа и слушане на Неговото слово
2. Погрешно отношение – „кажи й да ми помогне“ – опита се да нарежда, да заповядва на Господ какво да направи! Колко често, всъщност, и ние се опитваме да нареждаме на Бога какво да направи и какво да не направи! Всъщност, ключът на истинската молитва е близко, интимно общение с един жив и възкръснал Спасител!
Ст. 41 – какъв е отговорът на Исус? – той никога не отговаря на думите на въпроса, а на отношението зад него!
„Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща“ – колко често се грижим и безпокоим за неща, които са извън нашият контрол. Колко често позволяваме дребни неща от ежедневието да ни променят перспективата в негативно отношение.
Когато разглежда историята на Марта и Мария, д-р Джон Максуел задава следния въпрос:
Как искате да прекарвате времето си – като се подготвяте за бъдещето или поправяте настоящето? Марта и Мария са ярки илюстрации на тези два подтика или естествени импулси. Марта иска да впечатли Исус и тя се опитва да се представи пред Него. Мария решава, че първо трябва Исус да послужи на нея преди тя да се опита да служи на Него.
След това той дава и една проста формула за това как да взимаме и прилагаме правилни решения (по примера на Мария):
• Добри решения без ежедневна дисциплина се равняват на: ПЛАН БЕЗ НАГРАДА.
• Ежедневна дисциплина без добри решения се равнява на: РЕЖИМ без награда
• Добри решения, съчетани с ежедневна дисциплина се равняват на: ШЕДЬОВЪР НА ПОТЕНЦИАЛА
Да видим главния извод:
Ст. – едно е потребно – Мария избра по-добрата част, която няма да се отнеме от нея
Мария избра да бъде близо до Бога, да слуша Христовото слово. Мария избра вярата, надеждата и любовта пред страха, тревожността и безпокойството.
Голям дебат се разрази в нашето общество трябва или не трябва да се затворят православните храмове и другите църкви. Всъщност, този дебат показа нивото на духовно разбиране на хората в обществото. По-точно разкри голямата доза духовна нищета и невежество.
Както тялото има нужда от храна, така и душата има нужда от духовна храна за защото “не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово” (Лука 4:4). Когато затворят супермаркетите, тогава могат да затворят и църквите. Затворени врати на храмовете не означава непременно затворена църква, защото не сградата, а хората сме църквата!
Когато самарянката пита Христос къде и как е по-правилно да се покланят хората на Бога – на хълма Гаризин или в Йерусалим?
Ето отговорът на Исус, който аз мисля, че е отговор и на дилемата днес (Йоан 4:23-24):
23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
По-скоро въпросът днес е не къде, а как – дали наистина се покланяме на Бога с дух (като духовни, вярващи хора) и истина (с правилно, библейско познание за Бога)?
Ситуацията с пандемията с корона вирус е една възможност, която Бог дава на всеки човек – независимо от възраст, материално или здравословно положение:
Деяния 17:30-31
30 А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят,
31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.
Днес всеки от нас е изправен пред избор:
1. Да постъпим като Марта
a. да се тревожим,
b. безпокоим,
c. да имаме погрешни приоритети
d. погрешно отношение
2. Да постъпим като Мария – да изберем по-добрата част:
a. да използваме мъдро възможността, която Бог ни дава
b. да взимаме правилните решения с ежедневна дисциплина
c. да се приближим до Бога
d. да слушаме Христовото учение
e. да храним душата си с вяра, надежда и любов