Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.
„Корона-тест“ на нашата вяра
31 март, 2020г.
П-р Гр. Стоевски
Пандемията с корона-вируса Covid-19 предизвика една безпрецедентна криза не само за България, но и за целия свят. Именно в усилно време проличава колко ни е духовната сила и вяра в Бога, по думите на цар Соломон: „Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка“ (Притчи 24:10). Именно във времена като тези си проличава реално кой колко сериозно приема вярата в Бога, богопоклонението и служението на местната църква. Сега „маските“ падат, но не защото здравният министър е отменил своята заповед да не излизаме без маски, а защото изпитанията разкриват нашата истинска същност. Както златото се пречиства в огън, така и нашата вяра се очиства по време на изпитание. (1 Петр. 1:6,7 и особено Захария 13:8,9!).
Как точно се „изпитва“ нашата вяра?
Във време на криза става ясно къде са ни всъщност приоритетите и посвещението – от това, как прекарваме времето си, какво внимание обръщаме на хората около нас – не само в семействата ни, но и приятелите, хората от църквата. Става ясно кои хора ни липсват и кои не толкова, до колко църквата ни „липсва“ и доколко „можем и без това“…Става ясно къде са ни приоритетите и от това как управляваме финансите си, особено в трудно време, когато има голяма доза несигурност за утрешния ден. Със сигурност на някои от нас приходите са намалели или въобще ги няма. Бог, обаче, приема нашето усърдие според това, което имаме, не според това, което нямаме. (2 Кор. 8:12).
Именно „тест на вярата“ е и това, дали сме верни в нашето посвещение в дарителството и десятъка пред Бога. Да бъдеш верен в десятъка винаги е било израз на вяра и доверие в Онзи, който снабдява, още повече във времена като тези.
Последните три недели много църкви (и евангелски и православни) излъчват своите богослужения на живо в интернет. Църковните зали и помещения са превърнати в телевизионно студио, с камери, допълнителни прожектори, стативи и т.н. От една страна това дава възможност на повече хора да „участват“ в службите пред своите екрани на телефони и компютри, но от друга страна, лишава вярващите хора да участват пълноценно в и със своите дарения, защото дарителството е неделима част от нашето духовно служение и богопоклонение. „Затова, ето, сега донесох първите плодове на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа, твоя Бог, и да се поклониш пред Господа, твоя Бог“ (Второзаконие 26:10)
В такъв момент като сегашния, както службите, така и даренията трябва да минават „онлайн“. Това е важно не само за финансовото оцеляване на всяка една църква, но и най-вече за нашето пълноценно богопоклонение, като израз на духовна зрялост и доверие в Бога, който снабдява всички наши нужди, по думите на ап. Павел в 2 Кор. 9:8: „А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело;“.
Бог ще се погрижи за Своята църква. Ние, обаче, трябва да се погрижим за своите сърца – до колко сме искрени и сериозни във вярата. Верността не се измерва с количество, а с мотивация. „Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.“ (Лука 16:10).
Пролетта ще дойде и слънцето ще изгрее. Кризата с корона-вирусът ще премине. Бог е верен и ще даде изходен път (1 Кор.10:13). Въпросът е ние как ще преминем през това изпитание.