Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.
Ден на добри вести
4 Царе 7:3-11
П-р Гр. Стоевски
ХЦ „Св. Троица“, 5 април, 2020г.
Въведение:
Добри новини в дни на бедствие, глад и отчаяние?
Една история от древността, която може да ни даде уроци и насърчение и днес за нас!
- ПРОБЛЕМЪТ
Исторически контекст
- 850-800 г. – Цар Венадад II е цар на Асирия и обсажда град Самария, столица на Северното Царство, Израил. По това време цар на Израил е най-вероятно Йорам, син на Ахав (същият от историята с пророк Илия и Вааловите жреци). Това е времето на пророк Елисей, ученик на пророк Илия.
- 4 Царе 6:24-25 – Обсадата е тежка и продължителна. Една глава на осел (магаре) се продава за 80 сребърника – около 1 кг сребро – това е цената на един здрав кон по времето на Цар Соломон. Също, купичка с тор от гълъби (как ли може да послужи това за храна) се продава на цената на 5 сребърника.
- 4 Царе 6:28,29 – Има прояви на канибализъм – майките изяждат собствените си деца, принудени от глада и умопомрачението.
Ст. 7:1 – В тази ситуация пророк Елисей прави едно пророчество, измерено в икономически показатели: Утре 1 сата (5 кг брашно) ще се продава за 1 сребърник, а 2 сати ечемик (9 кг) – за 1 сребърник!
7:2 – Когато чува това, царският чиновник се подиграва: „Ето сега, ако и прозорци да би направил Господ на небето, може ли да стане това?“ – с други думи – няма как да стане това!
Пророкът, обаче, произнася присъда спрямо него – „ще видиш с очите си, но няма да ядеш“. Присъдата се изпълнява, записано в 4 Царе 7:19,20!
Прочит на 4 Царе 7:3-11
2. РАЗРЕШЕНИЕТО
Преглед на текста:
Ст. 3, 4 – решение от отчаяние – 4-ма прокажени, отхвърлени от обществото, сочени с пръст, решават да излязат и да отидат в асирийския стан. Така и така ще умрем, разсъждават те, поне да видим дали не може да хапнем преди това…
Ст. 5 – ИЗНЕНАДАТА – „там нямаше никой“
Ст. 6-7 – обяснението – Господ е изпратил слух и внезапен страх върху сирийците, които са побегнали в полумрака! Изоставили целия стан както си беше – „бяха побегнали за живота си“
Важно: Когато Бог дава избавление, то често не е това, което ние очакваме. Бог е контрол на всяка ситуация и може да ни изведе от всяка ситуация.
Може ли нещо да осуети Божието намерение? – Йов 42:2 – „Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.“
1 Кор. 10:13 – „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“
Мат. 19:26 – „А Исус ги погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.“
Йеремия 32:17 – „О, Господи Йехова; ето, Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Тебе“
3.ОБЯВЛЕНИЕТО
Ст. 8 – в момент на криза първосигналната реакция е човек да помисли за себе си – прокажените ядоха, пиха, взеха сребро и злато и ги скриха
Паралел днес: В първите дни на кризата – всеки започва да се запасява и презапасява – тоалетна хартия, брашно, бог, ориз и т.н.
Храната – за тялото, но и в преносен смисъл – ХРАНАТА – за душата?
Днес хората има от къде да си купят храна за тялото, но има ли къде да намерят храна за душата?
Ст. 9 – „не постъпваме добре“ – осъзнаване на себичността, отърсване от себичността – да не мисля само за себе си, но и за хората около мен – не само за храна за тялото, но най-вече храна за душата!
„Този ден е ден на добри вести, а ние мълчим“ – кои са добри вести – не само храна за тялото, но храна за душата има в изобилие! Има избавление! Има ДОБРИ НОВИНИ!
Всекидневно получаваме лоши вести. Как се затягат мерките на извънредното положение, колко са безработните, колко са новите заразени, статистика на смъртта по света и у нас…
Всичко това се натрупва и ни натоварва. Къде можем, обаче, да погледнем за да получим добри вести?
Кои са ДОБРИТЕ НОВИНИ за нас днес?
- Бог е в контрол на всяка ситуация и няма нищо невъзможно за него
Бог има пълен контрол над всичко. Това включва вселената като цяло (Псалм 103:19), физическия свят (Матей 5:45), делата на народите (Псалм 66:7), раждането и съдбата на човека (Галатяни 1:15), успехите и провалите на хората (Лука 1:52) и закрилата на Неговия народ (Псалм 4:8).
- Христос победи греха и смъртта като понесе вината за греха на цялото човечество и беше възкресен от Бога за нов живот! Христовото възкресение ни дава нов живот и на нас! (Рим.6:4)
- Молитвата ни дава мир, Божий мир в сърцата, който човешки ум не разбира
(Филип. 4:7)
- Светият Дух ни помага в молитвата (Римл. 8:26), напомня ни думите на Христос (Йоан 14:26), дава ни сила, любов и себевладение (2 Тим. 1:7)
- Библията е пълна с реални истории на бедствия, големи кризи и безизходни положения, за които Бог е дал разрешение, избавление и изход – Римл. 15:4
- Вярата в Бога дава увереност за утрешния ден – изпълва сърцата ни с надежда
(Евреи 11:1,6)
- Участието в живота на църковната общност ни дава надежда, взаимна грижа и ни насърчава за добри дела (Евреи 10:23-25)
Това са ДОБРИ НОВИНИ, които са непреходни – за всяка епоха, всяка ситуация, всяко бедствие и криза! Да последваме примера на ап. Павел и да се научим във всяка ситуация да живеем според силата, с която Бог ни укрепява! (Филип. 4:11-13)
Ст 9 – „ако чакаме докато съмне възмездието ще ни постигне“ – какво чакаме? Дали повече сме загрижени за собствената си праведност и богословска изправност или за душите на погиналите хора около нас?
Дали сме наясно с момента на спешност да споделяме добрите новини на Евангелската вест, в изпълнение на Великото поръчение/Заповед на нашия Господ в Мат. 28:19-20?
Дали сме заровили таланта в земята и чакаме завръщането на Господаря или сме намерили начин да възпроизведем това, което ни е поверено за Божия слава? (Мат. 25:14-30)
„нека отидем да известим това на царския дом“ – да се върнем в обсадения град и да известим на всички, най-вече на царския дом!
Ст. 10,11 – „извикаха градските вратари и им известиха“ – кои са „градските вратари“?
„градските вратари“ изпълняват ролята на днешните медии – те информират кой идва, кой тръгва, те предава съобщения от царя до народа и обратно. Който контролира портите, контролира града! „И вратарите известиха това на царския дом“ (ст. 11)
Джон Бънян описва кои са „пазителите на портите“ в своята алегория „Духовната война“, издадена през 1682г, книга, която вдъхновява Толкин да напише „Властелинът на пръстените“. В своята книга той говори за Град Душа, който има 5 порти: Портата УХО, портата ОЧИ, портата УСТА, портата Нос и портата ЧУВСТВА (гл. 1, стр. 62-63)
Днес, в дни на социална изолация и извънредни мерки очите, ушите, устата, обонянието и емоциите на хората са главно в Интернет и социалните мрежи!
Също така – имаме не само един град, една държава, но цял свят под обсада на един вирус!
Докато хората имат храна за тялото, има хиляди, които са изгладнели духовно!
Днес ние с вас имаме ДОБРИТЕ НОВИНИ. В навечерието сме на Великденските празници! И докато има призиви да не празнуваме – никой не може да ни забрани да се радваме в душите си и домовете си от прекрасната вест за Христовото възкресение!
Какво да направим ние?
- Нека не бъдем като прокажените, които мислят само за себе си в началото. Нека осъзнаем, че ДНЕС е ден на ДОБРИ ВЕСТИ, ДОБРИ НОВИНИ и пред нас има един град, един свят изгладнял за духовна храна!
- Нека бъде смели да извикаме „градските вратари“ – ушите, очите, устата и емоциите на обществото, на хората около нас и да споделим ДОБРИТЕ НОВИНИ!
- Нека се обърнем към нашите близки, приятели, съседи и фейсбук контакти, които не познават Бога и да споделим ДОБРИТЕ НОВИНИ – непреходни и вечни за всяка криза и беда!
Какво практично може всеки да направи?
- Да споделим смело всяка положителна духовна информация със свои близки и приятели
- Да споделим с другите около нас как вярата ни помага в тази ситуация – да поканим наши близки и приятели в нашите он-лайн срещи и беседи
- Да споделим он-лайн каналите на църквата, където има проповеди, статии, информация – с хора, които не биха дошли на църква